(Помни, помни, шести април .. [1])
В неделя се проведоха парламентарни избори в Молдова. Резултатът от изборите не беше изненада - управляващата комунистическа партия спечели мнозинство, като според предварителните данни си е „осигурила" точно 61 места в парламента, което й дава пълен контрол върху управлението на страната - не само да състави правителство, но и еднолично да избере президент. Тъй като според конституцията на Молдова президентът се избира от парламента с минимум 61 гласа (от 101-местния парламент).
Изненадващи (до някъде) бяха събитията, които последваха. Три опозиционни партии обявиха резултатите от парламентарните избори в неделя за фалшифицирани и поискаха повторно преброяване на бюлетините, което комунистите, разбира се, отказаха. Недоволството сред младите и чувството, че са измамени спонтанно запали факела на гнева и доведе до масови протести, които впоследствие прераснаха в сблъсъци и бунтове в центъра на столицата. Десетки хиляди души излязоха на площада в Кишинев, за да протестират срещу резултатите, срещу статуквото, срещу потъпкването на демократичните принципи и про-руската политика, която води молдовската комунистическа партия, която е на чело на страната вече 8 години.
Външни анализатори сравниха протестите в Молдова с „революцията на розите" в Грузия през 2003 г. и „оранжевата революция" в Украйна през 2004 г., когато хиляди хора излязоха на улицата и обвиниха управляващите във фалшифициране на изборите и въстанаха против тогавашните про-руски политически режими и ясно заявиха желанието си да се следват демократичните и пазарни принципи. Това, което прави впечатление този път, е липсата на силна политическа подкрепа на демонстрантите от официалните представители на ЕС и САЩ.
В същото време методите на комунистите да потушат скандала изглеждат така (печално) познати. Потъпкват се основните граждански права на хората и се използва пропаганда и явно недемократични средства за справяне с недоволството на гражданите. Сред набора от инструменти на управляващите са цензура и манипулации - протестите не се излъчват по националната телевизия и радио (които се контролират от управляващите), мобилните комуникации и Интернет са прекъснати в столицата Кишинев, не се допускат в страната молдовски студенти, които учат в Румъния. Политическата вина за тези протести се приписва на Румъния, въведен е визов режим за румънците, а румънският посланик е обявен за „персона нон грата". За управляващите комунисти Румъния е олицетворение на ЕС, на западния свят, докато не е тайна, че политическият елит в Молдова е в тесни връзки с Русия. Нещо повече, очевидци твърдят, че полицията е провокирала демонстрантите към агресивни действия. Вече се появиха лични снимки и видео клипове, на които си личи как самите полицаи подпалват пожара в парламента и чупят прозорци. Заснети са и други грозни гледки - облечени като цивилни полицаи нападат и бият младежи на улицата. Звучи ли ви познато? А страшно?
Когато управляващата партия реагира на обвиненията за фалшификация на изборите с подобни мерки, за които няма място в една свободна демократична страна, то резултатите от избора започват да изглеждат твърде, ама твърде съмнителни. Явно младите не са съгласни с управлението на комунистите и с техния верен политически другар - Русия. Факт е, обаче, че голяма чат от по-възрастното население е гласувало за комунистите. Но това също може да се обясни с пропаганда - след като управляващата партия е отнела лицензите за национален обхват на частните телевизионни канали и държат под контрол и цензура средствата за масова информация.
В същото време за президента на Молдова и лидер на комунистическата партия Владимир Воринин изглежда, че Путин е модел на подражание. Защото тази година Воронин трябва да се оттегли от президентския пост (тъй като изтича и вторият му мандат), но се очаква, че ще продължи да дърпа конците в страната - било то като министър-председател или лидер на партията.
Събитията в Молдова ни напомнят за комунистическите практики и начин на действие. Комунистите не се колебаят да потъпкват естествените човешки права - правото на свобода, на избор и неприкосновена собственост и използват репресиращ апарат, за да се домогнат до властта. Тези епизоди не могат да бъдат отминати с лека ръка и ни демонстрират за сетен път влиянието и силата на Кремъл на политическата сцена в региона и опасната близост на част от българския управляващ елит с Русия.
[1] Заглавието е заимствано от популярния английски стих „remember, remember, the fifth of November", в който става въпрос за т. нар. „барутен заговор" в Англия, който е извършен на 5 ноември 1605 г. На този ден Гай Фокс и група католици са заловени в момента, когато са се готвели да взривят Уестминстърският дворец, в който заседава парламентът. От тогава 5-ти ноември се чества във Великобритания с фойерверки, като за някои това е символ на борбата за справедливост и свобода.
