Във Великобритания наскоро приеха закон, с който се забранява тютюнопушенето на обществени местa като ресторанти и нощни заведения. Защитници на публичното здравеопазване твърдят, че забраните са необходими,за да защитят пасивните пушачи т.е. непушачите. Защитниците претендират и за това, че забраната не вреди на собствениците на заведения, защото според обширно проучване ресторантите и нощните клубове в САЩ никога не са понасяли вреда от забраната. Дали твърденията от тези проучвания са истина се разбира чрез развитието на модел в рамката на Coasian, чрез който собственици на бизнеси имат инициативата да участват в диспут по проблемите на тютюнопушенето между пушачи и непушачи. Нашият модел демонстрира, че спорът за това дали забраната за тютюнопушене е необходима е неоснователен, защото частният пазар няма нужния опит да реши проблема с тютюнопушенето. Също така натискът от забраната предвещава различен ефект върху различните бизнеси: някои ще останат незасегнати, докато други ще реализират загуби. Нашият преглед в тази статия разкрива, че предначертаните диференциални ефекти са съвместими с емпиричните доказателства.
Въведение
Защитници на публичното здравеопазване твърдят, че забраните са необходими, за да защитят пасивните пушачи. Във Великобритания наскоро приеха закон, с който се забранява тютюнопушенето на обществени места, като ресторанти и нощни заведения (Шотландия, 26 Март 2006; Уелс, 2 Април 2007; Северна Ирландия, 30 Април 2007 и Англия 1 Юли 2007), където главната тревога бе за здравето на работещите в различни заведения. Защитниците претендират и за това, че забраната не вреди на собствениците на заведения, защото според обширно проучване ресторантите и нощните клубове в САЩ никога не са понасяли вреда от забраната (Гленц, 2007). В действителност, защитниците често твърдят, че забраната повишава продажбите в ресторантите и нощните заведения и всъщност собствениците би трябва да са благодарни за подкрепящите ги забрани.
Това проучване се фокусира на това дали забраната за тютюнопушене вреди на собствениците на ресторанти, нощни заведения и клубове в туристическия бизнес. Ние не се спираме на въпроса за предпазване на работещите от възможно влияние на тютюневия дим върху здравето им по две причини. Първата, е че пушенето е законно и ако правителството беше сериозно загрижено за "здравето и сигурността" на хората това щеше да повлияе на първоизточника на проблема. Второ, на конкурентния трудов пазар работниците, които не искат да бъдат изложени на пасивно тютюнопушене могат да изберат да работят в друго заведение.
Ние разработваме моделова рамка Coasian, чрез която собствениците на фирми имат стимули да се справят със споровете относно тютюнопушенето между пушачи и непушачи. Този модел има две важни предпоставки. Едната е, че собствениците се опитват да се справят с проблема „тютюнопушене" още преди да влезе в сила забраната и поради това не може да се твърди, че частният пазар не пристъпва към решаването му. А другата е, че се очаква, забраната да доведе до различни ефекти върху различните бизнеси и е неподходящо да се пресметне съвкупен ефект от забраната върху бизнеса. Някои предприятия няма да са засегнати, докато други ще претърпят загуби или печалби. Ние също повдигаме въпроса, дали претенциите за вредите върху пасивните пушачи по заведенията са основателни, защото това е основният аргумент на управляващите за налагане на забрана за тютюнопушене.
Теоремата на Коуз и забраната за тютюнопушене
Счита се, че частните пазари се провалят, когато са намесени външни фактори, тъй като разпределението на ресурсите се извършва без пълно отчитане на всички разходи и ползи. Например, отрицателно външно въздействие може да възникне, когато Роджър, който е пушач, не компенсира Илейн, която е непушач, когато стоят близо един до друг в ресторант. Общоприетата гледна точка, или това, което наричаме подхода на Пигу, посочва Роджър като източник на външен фактор, водещ към общоприето твърдение, че Роджър трябва да бъде таксуван и контролиран. Роналд Коуз (1960) въвежда понятието "реципрочно естество на външните фактори", чрез което двете засегнати страни вярват, че другата е източник на проблема. Роджър не харесва оплакването на Илейн за неговото пушене, а Илейн, че той пуши в нейно присъствие. Ключово прозрение, до което са достигнали и двамата - Роджър и Илейн, е че могат да се справят един с друг в техния спор, тъй като Роджър харесва тютюнопушенето, а пък Илейн не иска да вдишва дима на Роджър. Поради тази причина, частният пазар се опитва да разреши възникналите външни проблеми. Коуз твърди, че в отсъствието на транзакционни разходи преговорите постигат ефективно решение, когато средствата са частна собственост и са прехвърляеми.
На пръв поглед, изглежда, че не съществуват средства, с които да се уреди конфликтът между Роджър и Илейн, но теоремата на Коуз доказва, че ефективното решение изисква ниски транзакционни разходи и за двамата спорещи и добре дефинирано право на собственост върху оскъдните ресурси. В действителност това е обичайно за застъпниците на забраната, които твърдят, че транзакционни разходи са твърде високи, така че не можем да приключим всички по-нататъшни усилия за прилагане на теоремата на Коуз за тютюнопушенето в ресторанти и барове. Едно по-ранно твърдение се съдържа в здравно икономически учебник и то гласи:
"Опитай се да използваш споразумения.....между хората в ресторанта, за да установиш дали пушенето ще достигне до височината на абсурда и никой няма да мисли сериозно за пълни "права върху собствеността", които се доближават до този проблем. Транзакционни разходи за достигане на споразумение биха преодолели проблема. "
Край на дискусията, докато забраната е единственото решение.
Наистина ли транзакционни разходи са толкова високи? Ясно е, че е неразумно да се очаква, че пушачи и не-пушачи непрекъснато ще са ангажирани в преговори помежду си относно използването на въздушните пространства. Собствениците на заведения притежават въздушното пространство и като такива имат финансов стимул да разпределят тези оскъдни ресурси ефективно. В резултат на това собствениците посредничат между двата консуматора - пушачи и не-пушачи - за това до колко тютюнопушенето да се допусне в рамките на тяхната собственост. Собствениците разпределят въздушното пространство на най-ценните потребители. В някои случаи, те могат да и забранят пушенето, ако повечето им клиенти го предпочитат. А в други собствениците създават отделни помещения , в които се пуши или не, като подобряват и вентилационната система.
Колкото по-дълго собствениците желаят максимална печалба, притежавайки въздушното пространство и посредничейки в конфликта между пушачите и непушачите, толкова повече се очаква, че частният пазар ще насочи вниманието си към предпочитанията на клиентите си и няма причина да вярваме, че всички собственици ще разпределят ресурсите си по идентичен начин. С други думи, претендиращите за забрана с твърдението, че частните собственици не могат да се справят с проблема са повече от ясно погрешни.
Обикновен гражданин - Марлоу, публикува пет статии, за да демонстрира дълбочината в приспособяването на частните пазари. Неговите основни идеи са представени по долу.
- Собствениците често предлагат повече места за непушачи, по-добра вентилация и други удобства, които са в полза на непушачите.
- Някои собственици доброволно забраняват пушенето, а други го позволяват напълно или обособяват места, на които тютюнопушенето не е позволено.
- Възможността под дадена юрисдикция да има забрана е положително свързана с дела от населението, което е непушещо, но забраната клони да бъде приета пост фактум, тъй като частният пазар вече е пренасочил ресурс от пушачите към непушачите.
Наличните изследвания не доказват, че частните пазари усвояват изцяло всички проблеми, свързани с пушенето. Този въпрос, може да се изследва най-добре с данни за това как частният сектор се справя с тютюнопушенето.
Важен извод за частния сектор е, че забраната ще има различен ефект върху различните сфери на бизнеса. Проучванията намират доказателства за следните резултати:
- Собственици с повече клиенти-пушачи очакват повече загуби от тези с малко клиенти-пушачи.
- Собственици приспособяват цени, заплати, часове на работа и други признаци на бизнеса към забраната и така забраната засяга, както клиентите така и персонала.
- Забраната за тютюнопушене не е напълно приложима и е ясно, че тя е обратно пропорционална на степента на вреда върху собствениците.
- Нощните заведения, кафенетата и различните клубове са по-ощетени от ресторантите, защото те се грижат повече за социалния контакт между редовните клиенти, които са и пушачи и непушачи.
- Забраната е по-скоро съобразена с общество с по-малко пушачи, в следствие на което то е по-слабо засегнато от забраната.
Пазарният процес се развива с течение на времето и е безспорен факт, че собствениците хвърлят усилия както сега, така и в миналото за това да осигурят максимална печалба в среда, в която непушачите получават превес над пушачите над използването на въздушното пространство. Тези, които не са толерантни към пушачите и чиито идеологически усещания довеждат до това, че частните пазари трябва да решат проблема с тютюнопушенето заключват, че забраните са необходими.
Доказателства от ефекта на забраната в Шотландия достигат до подобни заключения. Адда и др. (2007), оценява в краткосрочен план ефектите от забрана за тютюнопушенето в шотландските кръчми. Те сравняват продажбите и броя на клиентите в кръчмите, намиращи се в Шотландия преди и след забраната за тютюнопушене да влезе в сила с контролирани заведения в границите на Англия. Събират резултатите от 2 724 кръчми (1 590 в Шотландия и 1 134 в Северна Англия), използвайки телефонно интервю за анализ. В крайна сметка откриват, че забраната в Шотландия довежда до 10% намаление на продажбите и 14% намаление на клиентите.
Следното писмо излиза на страниците на Daily Telegraph, 31 юни 2007:
"Дочух клиент на бара в моето заведение: "Мога да остана тук отегчен или да изляза на вън, за да пуша и приказвам с приятели." Излязохме навън, за да се присъединим към тълпата пушачи, оставяйки бара празен.
Прибавихме това писмо, за да наблегнем на две неща. Първо, фактът, че собственикът на заведението установява необходимостта на клиентите от тютюнопушенето, показва категорично, че пълната забрана би довела до спад в печалбите. Второ, разходите, свързани със забраната не трябва да бъдат пренебрегвани.
Дискутирана история е как един собственик на германски бар се справя, правейки дупки в стените, така че клиентите буквално да могат да държат главите си навън за да пушат. За всеки пушач има по три разреза, един за главата и два за ръцете. И така пушачите подавайки се на вън са свободни да се насладят на цигарата си. Собственикът на заведението е помислил и за студа, като поставя завеса.
Равенството и забраната за тютюнопушенето
Знае се, че тютюнопушенето не е пропорционално свързано с доходите на по-ниските социални групи. Така забраната повече вреди на работническата класа, отколкото да помага. Очевидно е, непушачите са тези, които водят законодателството към политика не на тютюневия дим. Интересно е да се отбележи в контекста с Coasian, как веригата от заведения, Wetherspoons, доброволно въвежда забрана не на музиката, а след това и забрана за тютюнопушене, която е в сила две години преди да стане официално закон. Направено е проучване, че всеки един от пет работещи клубове в Англия и Уелс се опасяват, че ще бъдат принудени да затворят в следствие на забраната за тютюнопушене.
Основателни ли са "научните" изследвания, че съществуват последици за здравето на пасивните пушачи?
Подозираме, че някои читатели мислят, че сме доста нехайни към здравето на пасивните пушачи. Може да е истина, че при непушачите има сериозен риск за тяхното здраве, тъй като сме чували безброй пъти предупрежденията. Ние не спорим, че риск има. Вярно е, че във въздух с тютюнен дим се съдържат канцерогенни частици, както и в кафето, а и във всяка търсачка ще ни бъде демонстрирано, че дори храната, която ядем е вредна. Но въпросът е в степента на риска.
Заключение
Настоящата статия е приложила теоремата на Коуз за забраната за тютюнопушене и доказва, че тя ще има различен икономически ефект в различните отрасли на бизнеса. Това твърдение явно не е достатъчно популярно сред изследователите, които твърдят, че забраната няма да повлияе неблагоприятно върху бизнеса.
Намираме интересен факта, че за много от икономистите не е толкова важно замърсяването на въздуха и водата, а това да се забрани изцяло пушенето на обществени места. А също така и това, че всячески се опитват да ни докажат, че забраната няма да повлияе по никакъв начин върху бизнеса, като за всички е ясно, че такова твърдение няма основание.
* Преводът е на Вера Русинова, стажант в ИПИ. Оригиналната статия е включена в Journal of the Institute of Economic Affairs.
