Вчера се проведе срещата на страните от Г20, където лидерите на големите страни се опитаха да изгладят разногласията си за мерките срещу финансовата криза. Съгласие беше постигнато, а цената му е 1 трилион долара, които ще бъдат наляти в икономиката. Тази среща още повече затвърди усещането за някакъв вид колективизъм, който включва голям дял централно планиране. По този начин по-бедните страни и пострадалите от кризата ще трябва да следват различни външни препоръки по един общ план за преодоляване на негативните ефекти от кризата. В замяна на това те ще получат ... парични средства. Едно от предложенията на срещата е МВФ, чиито ресурси ще бъдат утроени до 750 млрд. долара, да продаде злато от резервите, за да се подпомогнат най-бедните страни. Най-бедните страни, обаче, нямат толкова нужда от безвъзмездна парична помощ, а от структурни реформи, които ще позволят растеж в по-дългосрочен аспект. Така всъщност препоръките за въздържане, наложени от МВФ са по-ценни от всякакви активни мерки за борба с бедността и кризата.
Друго решение, взето на срещата, е публикуване на списък на страните, които не оказват сътрудничество в данъчната област или т.нар. данъчни убежища, както и предприемане на незабавни мерки срещу тях. Подобно на различните градове, области или региони, така и държавите имат право да се конкурират във всяко едно отношение. Избирането на една дестинация за влагане на инвестиции или просто спестявания от индивидите е част от рационалното им мислене и те не трябва да се наказват, заради него. Този избор може да е в следствие, както на данъчни облекчения в една страна, така и на избягване на неблагоприятна, корумпирана среда в друга. Ако инвеститорите са заставени да влагат капитали на само определено място, те биха могли да предпочетат просто да работят и инвестират по-малко.
Самоцелното наливане на средства и модерното „предприемане на мерки" няма дългосрочен ефект върху икономиката, а само създава усещането, че се прави нещо и се спасяват хората, бизнеса, държавата, планетата.
За да се намалят отрицателните последствия от кризата трябва да се освободи от държавна намеса търговията и конкуренцията, да се намали данъчното бреме върху бизнеса, да се защитава правото на собственост и да се позволи на бизнеса да успява и да се проваля.
