Навсякъде по света социалната политика и нейната роля в икономиката се възприемат едва ли не като решение за всички проблеми (безработица, доходи, бедност и т.н.). В условията на криза хората още повече настояват за адекватна социална политика, а правителствата се чувстват длъжни да правят нещо, за да отговорят на самата криза и очакванията на гражданите си. Често, обаче, правейки нещо държавата не само, че не помага за преодоляването на трудностите, а ги задълбочава и изкривява.
От началото на годината много правителства разработиха планове за справяне с безработицата, причинена от световната криза. Основно се залага на 1) директни помощи за участниците на трудовия пазар (напр. т.нар. „кризисни заплати" от плана „Станишев"¹), 2) програми за повишаване на квалификацията и преквалификация (напр. програмата „Нова възможност за заетост" на МТСП) и 3) създаване на нови работни места чрез стартиране на големи инфраструктурни проекти (напр. намеренията на Обама за модернизацията на националната инфраструктура в САЩ).
За да се прецени ефектът на всяко едно подобно действие, е нужно да се разгледат ползите, които то носи и опасностите и разходите, които би могло да предизвика. В следващата таблица са отразени плюсовете и минусите на посочените политики и алтернативата, която би предизвикала естествено формиране на нови работни места, запазване на старите и намаляване на безработицата.
[1] Темата е разгледана подробно от Адриана Младенова в бр. 413 от седмичния бюлетин на ИПИ „Преглед на стопанската политика" - „Стимулиране на заетостта по време на криза - как не трябва да се прави".
Плюсове | Минуси | Алтернатива |
Директно даване на пари | ||
1. Осигуряване на т.нар "субсидирана заетост" за работниците 2. Позволява на фирмите да задържат кадри 3. "Спасяване" на фирми в тежко състояние 4. Подпомагане на определени сектори 5. Изпълняване на подпомагаща социална политика | 1. Създадената заетост не е трайна и изчезва със приключване на програмата 2. Не позволява на фирмите да оптимизират дейността си 3. Поощряване на неправилни управленски решения 4. Изкривяване на пазара и конкуренцията 5. Допълнителни разходи за изграждане административен капацитет и изпълнение 6. Създаване на зависимост 7. Провокиране на лобистки действия | Улесняване на правенето на бизнес и бремето върху участниците на пазара на труда чрез намаляване на регулациите; намаляване на социалните осигуровки; премахване на изискването за минимален капитал, минимална работна заплата и работно време; опростяване на процедурите по наемане и уволнение |
Програми за квалификация и преквалификация | ||
1. Повишаване на знанията и уменията на работниците 2. Осигуряване на нови възможности за работниците - преквалификация 3. Подпомагане на най-ниско квалифицираните 4. Подпомагане на работници - инвестиции в човека 5. Изпълняване на градивна социална политика чрез инвестиции в човешкия капитал | 1. Това е персонална инвестиция за всички 2. Не може да се реши централизирано какви умения и в каква област са нужни 3. Риск от създаване на кадри, които не се търсят на пазара 4. Подпомагането е само за определени индивиди за сметка на други 5. Намаляване на стимулите за поемане на лична инвестиция и отговорност за собственото развитие 6. Поддържа се голяма държавна администрация, която управлява проектите | Създаване среда, която позволява на бизнеса да инвестира в човешкия капитал и реформа на образователната система (лична отговорност на индивидите; автономност на училищата; децентрализация на учебните заведения - финансова свобода и възможност за избор; условия за конкуренция между различните учебни заведения и учители) |
Инфраструктурни проекти | ||
1. Модернизиране на инфраструктурата и създаване на нови работни места 2. Създаване на определена инфраструктура | 1. Нерационално поведение на харчене на средства в условия на криза 2. Риск от злоупотреби и корупция 3. Неефективност на управленските решения 4. Лобистки интереси спъват реформи | Прилагане на оценка на въздействието за всеки проект и въвличане на частния сектор и частни капитали и инвестиции чрез приватизация и публично-частни партньорства |
