Забелязахте ли, че основните икономически предсказатели, едновременно частни и държавни, тотално пропуснаха световната кредитна криза и размера на рецесията.
Основните консенсусни икономически прогнози направени декември 2007 г. за 2008 г. отнасящи се за САЩ, Европа и Япония предсказаха грубо двойно по-голям ръст, отколкото всъщност имаше. Може би си спомняте, че преди година, когато цените на петрола гонеха $147 за барел, високоплатените магьосници в Голдман Сакс предвиждаха, че те ще стигнат $200 за барел - сега е малко над $40 за барел. Няколко икономисти твърдят, че са предсказали голямата рецесия, но повечето са били песимисти с години, и предвиждането на девет от последните три рецесии не е пример за истинска брилянтност в прогнозите.
Прогнозите за външната политика и политическите прогнози бяха даже по-лоши. Преди година, докато президентските номинации на двете партии се избираха, ширещото се убеждение беше, че големият въпрос ще е Ирак. Демократите вярваха на думите на лидера на мнозинството в Сената Хари Райд, че „войната е загубена".
Заради това убеждение, демократите избраха техния най-антивоенен кандидат Барак Обама. Републиканците номинираха Джон Маккейн, който беше първенецът за спечелването на войната, отчасти чрез нахлуването, което всъщност проработи.
Всеки кандидат беше на практика скроил номинацията на съответната си партия преди степента на икономическите проблеми да станат ясни. Ретроспективно малко вероятно е дали г-н Обама и г-н Маккейн щяха да са номинираните, като се има предвид какво ние знаем сега за икономическата ситуация. Всяка партия имаше други кандидати с по-силни икономически репутации, които щяха да са по-достоверни.
В средата на 90-те, когато страхът от глобално затопляне ставаше модерен за първи път, теоретиците на глобалното затопляне казаха, че имаме само 10 години да направим фундаментални промени с емисиите на въглероден диоксид или планетата щеше да е обречена (т.е. тезата за „хокейния стик").
Е, минаха повече от 10 години и планетата всъщност се охлаждаше в последното десетилетие, което не беше предсказано от нито един главен климатичен модел. Освен това, ледената покривка на полюсите не изчезва и популацията на полярните мечки се увеличава, не се смалява! Изглежда, че тези, които твърдят, че променливият ефект на слънцето (теоретиците за позицията на слънцето) има по-голям ефект върху температурата на Земята, отколкото СО2, може да са напълно прави.
Основна причина дезинформацията за глобалното затопляне да е толкова жива, е че правителствата субсидират много производители на неикономични алтернативни източници на енергия и много учени с икономически интерес да повтарят твърденията. Тези в политическата класа обожават идеята за климатична криза, защото тя им дава повече власт и пари „да направят нещо за нея".
Да се обърка всичко не е нещо ново. През 1900 г. Европа се наслаждава на невиждан мир и просперитет. Европейските страни, и по-специално Великобритания, имаха глобални империи и военна мощ. Имаше всеобща вяра, че войните са част от миналото и че европейската цивилизация ще доминира в света завинаги. Двадесет години по-късно, през 1920 г., по-голямата част от Европа стоеше в развалини в последствията от Първата световна война (война за нищо), но имаше увереност, че Германия е достатъчно ограничена, за да не бъде никога повече заплаха. Въпреки това, само още 20 години по-късно, през 1940 г., „Немският хилядолетен райх" контролираше по-голямата част от Европа.
През 1980 г. по-голямата част от американските и европейски външнополитически власти вярваха, че е просто въпрос на време преди комунистите да спечелят Студената война. За щастие, Роналд Рейгън и Маргарет Тачър имаха други идеи и Съветският съюз се сгромоляса десетилетие по-късно за изненада на цял свят.
Провала да се предвиди сегашната „криза" изглежда отчасти, че произлиза от факта, че много малко хора напълно са разбрали колко много риск има в цялата световна финансова система. Имаше твърде много математици, позиращи като финансови експерти и икономисти, които нямаха достатъчно знания за икономическата история или достатъчно дълги исторически периоди с достатъчно данни, за да измерят риска толкова точно, колкото твърдяха. В резултат на това те подцениха системния риск.
В допълнение, твърде малко - сред инвеститори и предсказатели - разбраха, че когато рейтинговите агенции като Мудис оценяваха пакети от ценни книжа, подкрепени с ипотеки, те не оценяваха индивидуалните компоненти на пакета, което се оказа, че причинява огромно подценяване на риска. Малко политици разбраха или искаха да разберат, че натиска, който налагат на банките да дават кредити на неотговарящите на условията, поставяше цялата система в риск и много от предсказателите не оцениха напълно колко банките са занижили стандартите си за даване на кредит.
Икономическите прогнози са необходими за бизнеса и правителствата да планират и оперират. Застрахователните компании не могат да съществуват без науката за анализ на вероятност и риск и съществуването на банки за исторически данни. Понеже тези организации имат необходимите умения за прогнозиране и банки за данни, те са способни да предложат жилищна, автомобилна и живото-застраховка и да я оценят правилно.
Микро прогнозите, където променливите са малко, добре познати и данните са подробни, могат да бъдат доста точни, за щастие на застрахователната индустрия. Макро прогнозите, където променливите са много и често недобре разбрани, като тези използвани в климатичните, политическите и икономическите модели, може да са крайно неточни и затова трябва да бъдат използвани само с голямо внимание - и скромност
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 18 март 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев, стажант в ИПИ.
** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж.
