Преди повече от 15 години Марк Сванепул в книгата си "Пътят към забогатяването" изследва стъпките на просперитета на обществото от ранната зора на човешката история. Там той обръща специално внимание на възникването и поддържането на правото на собственост. Той описва как правото на собственост се заражда преди хиляди години и как някои хора тогава решават да не споделят оръжията, които са произвели, а започнали да разполагат с тях, както си искат. Другите членове на групата постепенно ги последвали до момента, в който всеки имал определена лична собственост.
Опростено описано, по този начин се породили индивидуалната собственост и личният интерес. Всички членове имали облага от тази промяна, а отделните индивиди станали предприемчиви и предпазливи по отношение на собствеността си, защото притежанието на собственост върви рамо до рамо с риска. Така групата печелела от всички успешни експерименти на някой индивид върху собствеността му (напр. в земеделието) и в същото време не страдала от грешките му.
Все още в много съвременни общества значението на развитието и защитата на правото на собственост на отделните индивиди не се осъзнава и зачита като път към просперитета, а правата на собственост са от особена важност за функционирането на обществата. От друга страна, стабилността и сигурността на правата на собственост са предпоставка за финансова и политическа стабилност.
Защитата на правото на собственост във всичките му аспекти може да бъде измерена чрез подбор на различни индикатори. Подобна оценка е Международният индекс право на собственост, които се разработва от Алианс права на собственост за трета поредна година. Институтът за пазарна икономика и още 53 организации от шест континента се включват в разработването и разпространението на изследването.
Индексът представлява сравнителен анализ на защитата на правото на собственост и икономическото развитие в 115 държави като целта е да се изследва ефектът на стабилната правна и политическа среда и зачитането на физическите и интелектуалните права на собственост.
Мястото на България при изчисление на индекса е равно с това на Мароко и Тринидад и Тобаго с по 5,1 от максимум 10 точки. Това ни отрежда 59-тото място от общо 115-те разглеждани държави.
За ориентир ще посочим, че първото място в класацията за трите години на изчисляване на индекса е заето от Финландия с 8,7 точки, а последното - от Бангладеш със скромните 2,5 точки. Проста сметка показва, че България е по-близо до долната граница и то с цяла една единица.
Може поредното място да не изглежда много престижно, но трябва да се има предвид, че България има (макар и незначителен) напредък в сравнение с миналата година. Напредъкът е основан на нарастващата политическа стабилност и подобрените макроикономически показатели, както и на изграждането на по-добра патентна защита. Последното официално е така, но ефектът му е доста спорен, тъй като все още фирмите не търсят правата си и нямат доверие на законовите разпоредби.
И тук идва ред именно на прилагането на законовите разпоредби. Това е показателят от Индекса, при който България има най-нисък резултат - по-малко от половината възможни точки. Причините за това са широко коментирани у нас, в Европейския съюз и по света.
Корупция!
Влиянието на политически и бизнес групи върху съдебната система и нейната „независимост" продължава да бъде един от големите проблеми в страната. Доказателства доста - доклада на американския Държавен департамент, докладите на Европейската комисия, спирането на европейските средствата; проверките на ОЛАФ и т.н.
Световната практика доказва, че страни със силна правна и политическа система се радват и на по-голям икономически растеж. Индексът право на собственост изследва и тази връзка т.е между благосъстоянието на отделните държави и защитата на правото на собственост. Силната линейна връзка между тях е недвусмислена. Държавите с най-висок резултат имат БВП на човек от населението девет пъти по-голям от този в слабо представящите се. Чрез използване на различни изчислителни методи дори може да се определи, че един пункт покачване в Индекса е равен на $8,289 увеличаване на БВП на човек от населението.
Всичко това води до извода, че добрият режим за защитата на правото на собственост е едно от най-важните условия за икономически прогрес и това твърдение се проявява във всяка една държава.
Добър пример е реформата в Ел Салвадор, където след края на гражданската война като важно условие за стабилизирането на мира в страната, правителството на Ел Салвадор започва поредица от институционални реформи за преструктурирането на държавата и за изграждането на пазарна икономика. Като резултат на тези усилия през 1991 г. излиза т.нар. Декрет No.17, уреждащ създаването на програмата „Ел Салвадор - страна на притежатели на собственост" и учредяващ Института за свобода и прогрес (ИСП), чиято основна цел е да прилага новата законова система за достъп до правата върху собствеността.
Програмата за Формализация на собствеността в Ел Салвадор и преустройството на регистрите за недвижими имоти носи впечатляващи резултати:
- 550 000 души стават законови притежатели на собственост до 2004 г.
- 1,2 милиона единици недвижими имоти - 68% от всички парцели в страната - са в процес да бъдат включени в новата географска система за регистрация за ефективното определение на собствеността.
- Всички съществуващи регистри за недвижими имоти и процеси за регистрация са преустроени, спомагайки за развитието на ипотечен пазар.
В крайна сметка цялата реформа води до бърз последващ растеж на икономиката на страната. Подобни примери могат да се намерят из целия свят в различни по развитие и отвореност икономики.
България е извървяла половината път (5,1 от 10 точки) и като се има предвид зараждането на правото на собственост преди хиляди години, можем само да се надяваме, че другата половина няма да отнеме толкова.
* Статията е публикувана за първи път във в-к Дневник на 10 март 2009 година.
