Преди няколко дни беше оповестено, че Прокуратурата, МВР, Държавната агенция "Национална сигурност" и НАП планират да започнат проверки на закупено имущество на стойност над половин милион лева и съответно установяване законността и произхода на доходите, използвани за целта. Въпреки че предстоящите проверки бяха наречени мерки, към момента все пак е по-правилно да се говори за разгласяване на желания и идеи, тъй като и институциите все още не знаят точно какви ще бъдат тези мерки. Появата на план против корупцията, прането на пари и прочие видове незаконно облагодетелстване точно сега не би трябвало да учудва обаче никой - предстои поредната оценка на Европейската комисия, която няма да бъде положителна, тъй като няма прогрес нито по отношение продължителността на съдебните процеси, нито има осъдителни присъди за финансови злоупотреби с национални или европейски средства. А още една негативна оценка за България, и то по време на криза, означава и още една голяма черна точка в актива на правителството и съставляващите го политически партии и то преди избори.
Без оглед на мотивите, избрания момент и начин на представяне на плана, факт е че някакви мерки наистина са необходими. Въпросът в случая е дали планираните проверки биха постигнали желания или въобще някакъв резултат. За оценка на техния потенциал, нека първо обърнем внимание на това, което беше оповестено като обхват, времеви диапазон и характер на действията:
- Начало на проверките - май или юни тази година;
- Проверка единствено на сделки на физически лица, придобили имущество на стойност над половин милион лева;
- Период, за който ще се проверява - една година назад или от май-юни 2008 до май-юни 2009 година
Няколко са основните детайли, които правят впечатление и поради които акцията е много вероятно да завърши с неуспех. На първо място това е предварителното оповестяване на планираните проверки - с цели три или четири месеца. Разбираемо е, че ако някои е планирал закупуването на имущество с доходи с неясен произход днес или след месец, няма да сключи сделката. Ако се целяха по-ефективни и успешни действия, а не само предизборен и антикризисен пи ар, то подобни мерки въобще не трябваше да бъдат оповестявани, а единствено резултатите от тях след тяхното приключване. Което в крайна сметка би послужило като много по-добър пи ар, както пред избирателите в България, така и пред европейските институции. На второ място, също така не е ясно защо проверките ще обхванат единствено периода от май-юни миналата година до днес, т.е. около осем месеца (изключвам вероятността през идните няколко месеца някои да си позволи да осъществява масови покупки на имущество с недекларирани доходи), а не например десет години назад. НАП, ДАНС и МВР разполагат с достатъчен кадрови ресурс и за по-голяма проверка.
Заложената минимална стойност от 500 000 лева, която да предизвика проверка на доходите е много висока. Към момента не е ясно дали тази стойност се отнася за сборно придобитото имущество за периода или само за единични сделки. Много по-вероятно е обаче институциите да разглеждат само единичните сделки, тъй като е много по-лесно, но това почти напълно обезсмисля планираната акция. Най-големият дял сделки в този ценови сегмент по разбираеми причини представлява покупката на недвижимо имущество и съответно е налице възможността вместо да се закупи например един апартамент за 500 000 лева, да се направят две сделки за два апартамента за по 250 000 лева. Във втория случай, съответното лице няма да бъде проверено дори ако общо придобитото имущество надхвърли половин, един или повече милиона лева. Освен това, всеизвестен факт е, че недвижимите имоти се прехвърлят по данъчна оценка (заради наличието на данък, какъвто в много други държави няма), а не по реално платената цена, която в много случаи е два и повече пъти по-висока. Така например имот, който струва 100 000 евро, може нотариално да се прехвърли на около 85 000 лева. Ако това съотношение се приложи към минималния праг, над който ще се проверява произхода на доходите, то излиза, че имоти с реална и платена цена под около милион и 100 хиляди лева няма да бъдат обхванати. А те са и бяха преобладаващата част от имотите на пазара, както към момента, така и през миналата година. Прегледът на офертите на водещите агенции за недвижими имоти показа, че наистина има голям брой имоти, чиято цена надхвърля 1 милион лева (т.е. биха попаднали в обхвата на проверката), но това са предимно големи офиси и производствени помещения. А те по принцип се придобиват от юридически лица с цел стопанско ползване, съответно няма да попаднат в обхвата на проверката, тъй като тя е насочена единствено към физическите лица.
Като допълнение може да се посочи, че и самата данъчна оценка може да бъде занижена не само по отношение на пазарната цена, а и спрямо "реалната" данъчна оценка според действащата методика за определяне. Критериите, които я формират са няколко: според вида конструкция - от паянтови сгради до монолитен стоманобетон, според състоянието - от нормално до лошо, според наличието на допълнителни удобства - отопление, климатик, алуминиева дограма, изолации, облицовки и други, според наличието на инфраструктура - вода, канализация, ток, топлофикация, телефон, зоналност на местоположението и други. Данъчната оценка се изготвя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота след подаване на молба. Преди или при прехвърлянето на имота, ако не се заяви промяна в характеристиките и не се подаде молба за нова данъчна оценка, администрацията няма да извърши инспекция. По този начин имот, който от "нормален" се е превърнал в луксозен след ремонт, може да остане със старата си данъчна оценка, съответно разликата между реалната платена стойност (доходи на лицето) и декларираната да е още по-голяма.
Разбира се тук има още няколко въпроса, които допълнително затрудняват или правят невъзможно идентифицирането на нелегални доходи с предложените мерки: имущество, придобито на лизинг, кредит или разсрочено плащане, закупуване на терен и строеж на имот за собствено ползване, дарения, както и имущество, придобито като фирмено, т.е. от юридическо лице, но предназначено за лично ползване.
Като заключение вероятно е добре да се спомене, че прането на пари и използването на всички нелегални източници на доходи винаги са били незаконни, т.е. формираният набързо план не е иновация, нито е всеобхватен. Още в средата на 1998 година е приет Закона за мерките срещу изпирането на пари, а последната му редакция е от края на 2008 година. Или с други думи, законодателният фундамент, контролните и санцкионни механизми отдавна са налице, но както казват и от Европа, те просто не се прилагат на практика.
* Статията е публикувана за първи път във в-к „24 часа" на 02 март 2009 г.
