Годината е 2025.
Кризата от 2009-2011 вече отдавна е забравена. Поуките от нея обаче са останали както в обществото, така и у мен. Също както преди това банките отново раздават произволни кредити. Добре, че централната банка отпуска толкова много пари в системата, че да позволи съществуването на тези безразборни кредити. Затова реших и аз да се възползвам от тази лесна възможност за кредит и да изкарам някое и друго евро като сам съм си шеф. Открил съм чудесна пазарна ниша: производство на пътнически самолети, дори и въобще да не съм убеден, че мога да съм по-ефективен от Боинг и Еърбъс. Искам от банката 500 милиарда евро, която тя безпроблемно ми дава. С тях построявам огромен комбинат в Пловдивското поле, който става най-големият в страната. За него наемам 150 000 работници, с което безработицата в региона става абсолютна нула.
И така, кипи трескав труд, почвам да строя самолети, докато в един момент се оказва, че разходите ми за производство са много по-големи от тези на конкурентите ми. Не мога да продам нито един самолет. Не мога да изплащам дълговете си към банката. Нещата отиват към фалит на компанията ми. А това значи, че ще трябва и да се освободя от тези 150 000 работници.
Но аз не се притеснявам. Това се е случвало и преди, и аз знам какво да направя. Ще отида при държавата и ще поискам помощ. Ще й дам доводи от сорта на:
„Този комбинат е гордостта на българската индустрия, затова той не трябва да бъде оставен да фалира!"
„Комбинатът е най-големият в страната, затова той не трябва да бъде оставен да фалира!"
„150 000 души работят там. Хора, които издържат семейства, хранят деца. Те ще останат без работа. Затова комбинатът не трябва да бъде оставен да фалира!"
Правителството естествено не остава равнодушно на този искрен зов за помощ. Даже се радва, че му се е отдало възможност да покаже колко е загрижено за националната икономика и чест, и всички тези работници. То незабавно гласува да даде на компанията 800 милиарда евро, с които да се покрият разликите от по-скъпото производство на комбината. Откъде правителството ги взима тези пари... не съм сигурен. Май от данъци. Но това не ме и вълнува толкова много. Аз знам, че щом правителството преди е давало така пари на други, значи сега може да даде и на мен. Нищо не ми пречи да поискам. Не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава.
Аз имам приятели занимаващи се с различни бизнеси: строителство, туризъм, земеделие, свободни професии. Мисля да им предложа да направят горе-долу същото, ако усетят затруднение. И кой каза, че държавата не се грижи за хората? Та нали и аз, и моите приятели сме хора!
Приликата с реални обекти, места, случки и цифри не е случайна.
** Велин Пеев е стажант в ИПИ.
