Когато живеем във време, в което фалитите на компании и провалите на бизнеси може би ще бъдат по-често срещано явление от колкото преди 1-2 години, е важно да се замислим за това какви са действията при евентуален фалит на даден бизнес. Става дума за механизмите за привеждане на една компания в несъстоятелност (банкрут[1]) и по какъв начин кредиторите и акционерите могат да бъдат защитени. Процедурата по несъстоятелност е координационен механизъм, целящ максималното удовлетворяване на кредиторите и акционерите на една компания.
В световен мащаб, практиката идентифицира три основни вида процедури по несъстоятелност (банкрут):
- Обявяване на дълг в просрочие - процес по принудително изпълнение от страна на кредитора върху актив, даден му като обезпечение за дълг при неизпълнение от страна на длъжника на задълженията. Трябва да се отбележи, че този подход не защитава кредиторите, които не са обезпечили вземането си. Това е широко застъпена процедура, която в редица страни не е обвързана с намесата на съд и като цяло е доста гъвкава. Например в Сингапур и Австралия кредиторите си връщат около 90 цента на всеки долар дълг;
- Процедура по ликвидация - тази процедура е свързана изрично с намесата на съда и като цяло е доста тромава. В България процедурата по ликвидация може да предхожда процеса по несъстоятелност;
- Процедура по реорганизация на компанията - тази процедура е застъпена в доста от страните в ОИСР. Според българското законодателство има възможност да се изготви план за оздравяване на дружеството и предприемане на процедура по преобразуване[2] и реорганизация.
Основните цели на изграждане на ефективна процедурата по несъстоятелност са:
- Да се максимизира общата стойност на компанията (в монетарно изражение), която трябва да се разпредели между кредитори и акционери;
- Да се запази абсолютното право на предявяване на претенции и реда на погасяване на задължения към кредиторите и акционерите;
- Да се премине през процеса възможно най-бързо и с възможно най-ниски разходи.
Ако внимателно разгледаме индекса на Световната банка „Правене на бизнес" ще видим, че един от съставните му индикатори мери ефективността на процедурите по банкрут. В годишната си класация за 2009 г. на първо място е Япония, следвана от Сингапур и Норвегия. Времето, необходимо за приключване на процедурата по банкрут за страните от ОИСР е средно около 1,7 години, докато в България е 3,3 години. Интересно е измерването на общата възстановена стойност на компанията преди започването на процедурата. За ОИСР средната стойност е около 68,6 цента от 1 долар, докато за България тя е едва 32,1 цента от 1 долар, тоест разликата е малко повече от два пъти.
Таблица: Индикатор на Doing business - процедура по банкрут
Икономики | Време (в години) | Цена (процент от оценката на бизнеса) | Възстановен размер ( центове спрямо 1 долар) |
ОИСР | 1,7 | 8,4 | 68,6 |
Източна Азия и Псифик | 2,7 | 23,2 | 28,4 |
Източна Европа и Централна Азия | 3,1 | 13,4 | 28,3 |
Латинска Америка и Карибите | 3,3 | 15,9 | 26,8 |
Суб сахара Африка | 3,4 | 20,2 | 16,9 |
Среден Изток и Северна Африка | 3,5 | 14,1 | 29,9 |
Южна Азия | 5.0 | 6,5 | 19,9 |
България | 3,3 | 9 | 32,1 |
Източник: Doing business 2009
В България процедурата по несъстоятелност е уредена в търговския закон. Обявяването в несъстоятелност се предхожда от първоначално производство за обявяване в несъстоятелност, изготвяне на план за възстановяване на компанията. За съжаление в България бюрократичните пречки и тромавата процедура костват огромни разходи за компанията, което от своя страна води до ниско ниво на реално задоволяване на кредиторите и акционерите.
Трябва да се оптимизира процеса по несъстоятелност, като най-голямо внимание трябва да се отдели на ефективността на съдебната система и спазването на договорните отношения. Това е изключително важно, защото всеки един предприемач трябва лесно да може да стартира своя бизнес, но също така трябва и с възможно най-ниски разходи да излезе от бизнеса.
* В статията са заимствани идеи от изследвания на Симеон Дянков. Той е доктор по икономика от Университета в Мичиган, вицепрезидент сектор „Финанси" към Световната банка и е един от създателите на изследването „Doing business".
[1] Най-близък до термина банкрут използван в англо-саксонското право е термина несъстоятелност в използван в Българското право. Банкрута в Българската правна система е част от наказателното право, което представлява правни норми, които регулират обществените отношения, породени от извършването на престъпления.
[2] Чл. 261 от Търговския закон гласи : „Дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, може да се преобразува, ако планът за оздравяване предвижда продължаване на дейността".
