Тази седмица, след инцидентен случай на отравяне, в медиите беше повдигната дискусия за безопасността на храните. Чуха се гневни реплики от гражданите, че в храните се слагали съставки неприсъщи за стоката, която купуват. Аргументите бързо ескалираха до искания за забраната на тези съставки и „лошите" производствени процеси, дори за въвеждането на законови стандарти в качеството на някои продукти. Държавни органи започнаха и мащабни проверки на производители. Ние не можем да не бъдем обезпокоени от започването на подобни процеси.
Новината за присъствието на нетипични съставки в храните не би трябвало да учудва никого. Наивно е да се смята, че колбаси, които струват 4 лв./кг се правят от чисто месо, което струва 10 лв./кг. Подобни добавки се използват в почти всички страни, често давани у нас за пример с високата си степен на развитие.
Ефектът
Форматът на предложените забрани и стандарти биха имали отрицателни ефекти върху нивото на конкуренция, тъй като ще елиминират част от производителите от пазара. И тъй като това ще са производителите на по-нискокачествени, а следователно и по-евтини стоки, по-пагубен е директният ефект върху потребителите, които купуват основно такива стоки, а именно хората с най-ниски покупателни възможности. Най-бедните хора ще бъдат принудени да купуват по-скъпи храни, което реално ще намали значително разполагаемите им доходи, правейки ги още по-бедни. Ако държавата наистина има претенциите да се грижи за най-бедните, тя трябва да позволи достъпа им до най-евтините продукти на пазара, вместо да ги ограничава и ощетява, като в същото време на практика стимулира определени производители.
Решението
Като цяло трябва да се избягва възприятието, че държавата трябва „да предпазва" гражданите от определени стоки чрез ненужно високи (и струващи скъпо) стандарти и проверки, защото ако хората са достатъчно добре информирани те са способни сами да правят правилния избор.
Най-добрите източници на информация вече отдавна съществуват: цената е главният показател за качество в условията на пазарна икономика.
Друг „инструмент" за качествен контрол е репутацията на дадена стока сред потребителите.
И не на последно място, не е нова практика съдържанието на стоката да е описано подробно на опаковката й. Оттук нататък може да се предложат много други методи за информиране на обществото, а също така и частни (а не държавни) системи за качествен контрол, стига те да не са посегателски нито към производителите, нито към потребителите.
* Велин Пеев е стажант в ИПИ.
