Когато цените се понижават, решенията, взети при предишното им равнище се преразглеждат - няма с какво да се плаща, и отново следва да се реши как да се използват ресурсите. Това се отнася за всички, включително човешките, ресурси и се нарича рецесия или криза.
Класическият предприемач се опитва комбинира и предложи на другите нещо, за което те са готови да платят. На тези хора човечеството дължи напредъка и възстановяването след криза.
Кризата ще се отрази и на отношенията между онези, които преди са предпочели да инвестират в производството на стоки и услуги и работниците им, които са предпочели спокойствие, потребление и извънработно време.
Вече сто години се смята, че лошите капиталисти експлоатират добрите трудещи се. Съотношението между първите и вторите е (условно) 1:15. В условията на всеобщо избирателно право законите защитават „трудещите се" и смятат за виновни капиталистите. Освобождаването на работна сила се възприема като масово нещастие. Статистиката мери броя на безработните, зад всяка единица стои индивид. В другия случай тя вижда свиване на кредита и производството, което изглежда като макроикономически примитив.
Както работодателите, така и работниците преразглеждат онова, с което разполагат. Това те правят и в нормални условия, но още по-интензивно в условия на криза.
Знаем, че в нормална обстановка служителите крадат от работодателите. Но не знаем какво става условия на криза.
Наблюденията на този феномен са отскоро. Прайсуотърхаускупърс (ПУК) го изследва от 2001 г.[1], а Асоциацията на сертифицираните изследователи на мошеничеството (АСИМ) от 1996.[2] Последният обзор на ПУК е от 2007, а този на АСИМ - от 2008. И двете организации имат отдели в България, АСИМ дори е дала стипендия на студент от Американския университет за тази година. Но нито в доклада Злоупотреби и мошеничество по служба 2008, на АСИМ, нито в доклада Икономическа престъпност: хора, култура и контрол (ПУК, 2007) няма конкретни данни за България. Могат само да се правят аналогии.
Първоначалният антикризисен план на министъра на финансите на САЩ бе малко над 700 милиарда доларов. Тази сума е 1/16 - 1/17 ВВП за 2008 г. Ако към нея добавим „спасяването" на автомобилната промишленост и някои други идеи на новата администрация, данъкоплатците на САЩ ще платят средства равни на почти 8 на сто от БВП на страната - 11,7 трилиона долара.
Загубите от мошеничество и злоупотреби на служителите на американските фирми за 2007 и 2008 г. са почти трилион, 994 милиарда долара. Данните са на АСИМ. Това са случаи на доказани, разкрити и наказани злоупотреби за периода от януари 2006 до февруари 2008 г. Сумата е 7% от годишния доход на фирмите. За сравнение за предишния двугодишен период загубите са 652 милиарда или 5 на сто от годишния доход. За 2005-2006 г. АСИМ са разкрили само девет случая на измами от над 1 милиард долара (от 1052 фирми). Но през следващия период такива случаи са ¼ от всички 959 зарегистрирани.
Докладите на ПУК са основани на интервюта, но също съдържат много информация за размисъл.
За периода 2006-2007 г. 43% от фирмите по света са се оплакали от сериозни престъпления В централна и източна Европа този процент е 50%, над средното за света и нараства от 37 през 2003 г. и 47% през 2005 г. За същия период в северна Америка са пострадали 52% от фирмите, а в западна Европа - 38%. Регионът е един от водещите в света и по вътрешнофирмена корупция. 8 от 10 злоупотребяващи са мъже, на 70% от тях са на възраст от 30 до 50 години, половина от кражбите са дело на заети в низшите звена на фирмите, а другата половина се дели между наетите на средни и над средните ръководни длъжности. В малките фирми до 200 работници злоупотребите са по-малко.
Не са ми известни уточнения на ПУК за България по повод последните измервания. Според тези за 2005 г. в 41% от фирмите тук са пострадали от икономически престъпления, по-малко от средното за региона.
Може също да се предполага, че, както навсякъде по света, че в условията загубите на фирмите от злоупотреби на служещите и икономически престъпления ще се увеличават и в България.
Ясно е, че има проблем и че не може отвън да се въздейства на този процес. Но е възможно да предприемат мерки за намаляване на разходите на фирмите за работа с правителството и „социални" данъци.
* Публикувано за първи път със съкращения във в-к „Градски".
[1] Вж.: http://www.pwc.com/extweb/home.nsf/docid/29CAE5B1F1D40EE38525736A007123FD
[2] Вж.: http://www.acfe.com/
