Българската икономика отново попада в групата на „умерено свободните" според Индекс на икономическата свобода 2009, оповестен от фондация „Херитидж" и "Уолстрийт Джърнъл". Въпреки, че в тазгодишното изследване България има най-добрия си резултат в Индекса досега (1995-2009), напредъкът е почти пренебрежим.
Тук трябва ясно да каже, че не говоря за представянето на икономиката на страната (примерно за икономически растеж), нито за равнище на доходи, нито за поведението на икономическите играчи. В индектите като този става дума за „правилата на играта" - при какви условия се инвестира, започва бизнес, защитена ли е собствеността и прочее. Тези „правила на играта" се задават под една или друга форма от управляващите (мнозинства) и именно те са отговорни за „умерената" икономическа свобода на българските граждани и фирми. Тя е сравнима със средните за света стойности на индекса, но е далеч от показателите за т.нар. развити икономики.
Тръгвайки от това разбиране, ще се опитам да отговоря на въпроса „къде са сбъркани „правилата на играта"?
- Правителствените разходи са твърде високи (почти 40% от БВП) - тези разходи в огромната си част са ненужни, неефективни или дори вредни. И на това отгоре се финансират с чужди пари, със средства иззети от гражданите и фирмите.
- Правителството влияе на огромна част от цените - било то пряко или непряко. Най-простите примери са електричество, водоснабдяване, лекарства и т.н.
- Правителството изкривява пазарите - дефинират се ключови сектори, тоест се преференцират (примерно туризъм). Субсидират се земеделските производители и им се предоставят редица облекчения. Въвеждат се отделни предпочитани инвеститори, вместо всички инвеститори да са предпочитани. Толерират се държавни проекти. Но държавна собственост се развава на безценица.
- Започването на бизнес продължава да бъде трудно и бавно. Множество регулации са в тежест на бизнеса - от регистрацията, през дейността, до затварянето на фирмите.
- Високи нива на корупция - тук въпросът не опира до някаква народопсихология. Хората си приличат по цял свят. Просто, когато местната или централната власт имат думата във всяко едно начинание (особено бизнес такова), тогава проблемите са неизбежни.
- Частната собственост не е защитена - именно от тук произлизат всички проблеми. Основната роля на държавата е просто да гарантира тези права на всеки един от нас. Но точно тук е най-големият й правал, отчетен в индекса. Докато се говори за европейските фондове (пари на данъкоплатци от други страни, които се разглеждат като общодостъпни) и проблеми в енергийният сектор, тотално е оставен без внимание факта, че върховенството на закона на практика не съществува.
България може и по-добре.
Индексите като този на фондация „Херитидж" и "Уолстрийт Джърнъл" показват къде са проблемите и какво трябва да се промени. Достатъчно е само да се вгледаме в сравненията, за да видим, че именно свободните общества са и най-развитите такива. Колкото по-свободна е една страна, толкова по-високи са доходите на хората, толкова по-дълго живеят те и толкова по-чист е климатът. Всичко това не са случайни наблюдения, а изводи, изведени след изследване на над 180 страни от всяко кътче на земята. Истината е, че умерената свобода не прави гражданите и фирмите на страната по-богати.
Повече информация за Индекс на икономическата свобода 2009 и представянето на България е достъпна тук (на български) - "България пак по-свободна, но не съвсем..."
