Вече втора седмица кризата с доставките на руски газ към Европа е в епицентъра на политическото говорене. От тази гледна точка може би някои се питат как така изведнъж двете страни се „хванаха за гушите" и предизвикаха подобен род политически, а в крайна сметка и икономически турболенции.
В следващите редове ще върна историята назад, като ще се опитам съвсем схематично да Ви представя хронологията на отношенията между Украйна и Русия.
От 1990 до 2004 година украинско- руските газови отношения се характеризира с:
- Невъзможността на Украйна да плаща на Русия исканата сума за доставката на газ, което предизвиква натрупването на огромни задължения
- Периодични прекъсвания на доставката на газ към Украйна, с дисциплинираща цел - т.е. евентуално възобновяване на регулярните плащания по доставките...
- ...което от своя страна довежда до нерегламентирано отклоняване на газ от страна на Украйна.
В началото на 2004 година руското правителство и украинското постигат споразумение за доставка на газ от централна Азия (по-голямата част от Туркменистан) до Украйна. В допълнение на това достигат до споразумение и за натрупания дълг от страна на Украйна към Русия. Предоставения кредит от страна на Газпром на Украйна позволява на страната да изплаща регулярно задълженията си, като тези отношения би трябвало да се запазят за следващите пет години. Доставката на газ към Украйна е на базата на сложни договорени отношения, като плащанията на основата на бартерна спогодба между двете страни.
В допълнение на това се предлага идеята за консорциум между Газпром[1] и Нафтогаз[2], който да се занимава с управлението, поддръжката и модернизацията на тръбопроводната инфраструктура на Украйна.
В края на 2004г. Туркменистан настоява за увеличение на цената на газа. В относително кратки срокове Украйна договаря новите условия по доставката на газ. Новите параметри са свързани отново с 50:50 (кеш/бартер). В началото на 2005 година се създава ново съвместно предприятие „RosUkrEnergo", което осигурява доставките на газ от Туркменистан до границата на Русия с Украйна. По своя характер новото дружество се явява наследник на Урал Трансгаз, а още преди това на Итера.
Следващите две години в отношенията между Русия, Украйна и в някои аспекти Туркменистан, могат да бъдат характеризирани, като силно обтегнати и в голяма степен неясни. През това време се случват няколко неща, които предизвикват и кризата с газа през зимата на 2006 г:
- Началото на края на проекта за консорциум между Русия и Украйна за управление, поддържане и модернизация на газопреносната мрежа на Украйна. Виждането на Украйна за този проект е насочено по-скоро към изграждането на нова газопреносна мрежа, докато руската страна иска преди всичко да придобие правата за управление на съществуващата газопреносна мрежа на Украйна, а от там и монопола върху доставката и преноса на газ за Европа по този канал.
- Към средата на 2005 година възниква въпроса с това къде са отишли запасите от руски газ (около 7.8 млрд.куб.м), които Украйна е трябвало да съхранява в нейни хранилища. В крайна сметка и този проблем намира своето решение, като Русия се освобождава от заплащане на транзитни такси, на Украйна до сумата на изравняване на дълга.
- Газпром подписва договор за доставка на 30 млрд. куб.м на цена от 65 долара за 1000 куб.м. газ от Туркменистан. Взимайки предвид капацитета на газопреносната система, това означава, че за по-голямата част от 2006 г. Русия е изкупила всички възможни обеми за доставка. По този начин предварително постигнатото споразумение между Украйна и Туркменистан става (на практика) невалидно.
- Русия и Украйна започват остра дискусия относно цената на газа и транзитните такси. Русия иска заплащането на газа от страна на Украйна да бъде по пазарни цени, т.е. по европейски (каквото и да означава това), което означава преминаването на нива от около 50-80 долара за 1000 куб.м. до около 160-230 долара. за 1000 куб.м.
- През средата на 2005 г. украинското правителство започва съдебно разследване против RosUkrEnergo, като обвиненията са, че компанията накърнява интересите на украинската страна.
След като Украйна не приема да заплаща европейските цени на газ на 1 Януари 2006 г. Русия (Газпром) прекъсва доставките на газ за Украйна, а от там и за Европа.
Този исторически отрязък от време идва да ни докаже, че отношенията в този бизнес са изключително политизирани и неотговарящи на никакви пазарни принципи и/или пък на спазване на договорно начало и права на собственост.
Това което се случва днес, се е случвало и преди, а със сигурност ще се случи и в бъдеще.
* Статията е написана по материали от Oxford Institute for Energy Studies
