(продължение от миналия брой)
Привеждам тези примери просто за илюстрация на това, което за икономистите, наистина разбиращи от икономика, е очевиден факт, а именно, че златният стандарт е донякъде ефективен механизъм за принуда на правителствата да си изпълняват задълженията за контрол върху парите и, че е единственият механизъм, който е бил достатъчно ефективен в случай на монополист, който може да прави с парите каквото си пожелае. Иначе, златният стандарт не е наистина нужен за гарантирането на качествени пари. Смятам за напълно възможно и частно предприятие да осигури пари без стойност сами по себе си, които обществото да се научи да очаква да запазват стойността си, при условие, че и емитентът, и обществото са наясно, че търсенето на тези пари зависи от това дали емитентът може да поддържа стойността им постоянна. Ако емитентът не поддържа постоянна стойност на емитираните пари, хората ще спрат да ги използват и ще преминат към друг вид пари.
След забележката ми на Лозанската конференция проучих подробно тази идея и след година публикувах резултатите в малка книжка, наречена "Денационализиране на парите". Оттогава проучванията ми се задълбочиха значително. Силно се надявах да успея да представя на тази конференция значително разширеното второ издание, което може и да е излязло вече в Лондон, благодарение на Института по икономически въпроси, но за съжаление все още не е достигнало до тук. Всичко, което имам, са копия от черновите на допълненията.
Във второто издание достигам до две нови и доста интересни заключения, които не бях забелязал в началото. При първото си изложение преди две години, просто разсъждавах за ефектите на избора на емитент: само тези финансови институции, които контролират конкретните пари, които емитират и които осигуряват на обществото пари, чиято стандартна стойност е стабилна и са ефективна счетоводна единица, ще остават на пазара. Сега осъзнавам, че ситуацията е много по-сложна, че всъщност ще има два вида конкуренция - единия, водещ до избор на общоприет стандарт за разплащания, а другия до подбор на конкретни институции, на които може да се разчита при емитирането на пари при този стандарт.
Вярвам, че ако днес всички законови пречки пред емитирането на частни пари със свои конкретни наименования бъдат премахнати, хората мигновено ще преминат към единственото нещо, което разбират и познават и ще започнат да използват злато. Това действие обаче, скоро ще породи съмнения за това дали златото като пари е наистина добър стандарт. Златото ще се окаже отлична инвестиция, тъй като повишеното търсене ще покачи цената му, но точно това обстоятелство ще го направи неподходящо за пари. Никой не би искал да взима заеми в парична единица, чиято стойност постоянно се повишава, така че хората ще започнат да търсят друг вид пари: ако са свободни да избират пари, чрез които да осчетоводяват транзакциите си, смятат, взимат или дават пари на заем, те биха предпочитали еталон, чиято покупателна способност остава стабилна във времето.
В момента нямам време да обясня в подробности какво точно разбирам под стабилна покупателна способност. Накратко, имам предвид пари, при които цената на всяка случайно избрана стока, изразена чрез тях, може както да се покачи, така и да спадне. Такъв стабилен еталон намалява риска от непредвидени промени на цената на определено благо до минимум, защото, ако е еднакво вероятно цената на благото да се покачи или спадне, грешките, които хората като цяло правят при предвиждането на бъдещи цени, ще се неутрализират взаимно, понеже грешките, дължащи се на подценяване ще бъдат приблизително толкова на брой колкото и грешките, дължащи се на надценяване. Ако такива пари се емитират от институция, ползваща се с доверие, обществото вероятно ще избере разнообразни видове стандарт, различни видове индекси, според които цената се измерва. След това конкуренцията постепенно ще покаже на банките емитенти и обществото най-подходящия вид пари.
Интересен е фактът, че правителственият монопол при създаването на пари не само ни е лишил от качествени пари, но и от единствения възможен процес, при който сами можем да открием кои пари са качествени и кои не. Дори не знаем какви точно са качествата на парите, които трябва да търсим, понеже в продължение на двете хиляди години, през които използваме монети и други видове пари, не ни е било позволено да експериментираме с тях. Никога не сме имали шанса да открием как биха изглеждали най-добрите възможни пари.
Ако бях отговорен за политиката, на която и да е от големите банки в страната, щях да започна да предлагам на обществото заеми и разплащателни депозити в парична единица, като поема ангажимент да поддържам стойността на тази единица стабилна спрямо даден индекс. Не се съмнявам, а и считам, че повечето икономисти биха потвърдили тезата ми, че контролирането на стойността на дадена такава парична единица при конкуренция с други подобни единици е технически осъществимо. Искам дебело да подчертая, че основната идея е възможността за първи път да се сдобием с пари, при които емитирането се контролира и осъществява напълно от емитентите осигуряващи качествени пари. Подобен емитент ще е наясно, че мигновено ще загуби изключително печелившия си бизнес, ако се разнесе мълва, че има опасност парите му да се обезценят, и ще бъде изместен от конкурент предлагащ по-добри пари.
Както вече споменах, към момента това е единствената ни надежда. Не виждам каквата и да е била надежда демократично правителство от типа, който имаме в момента (подчертавам, от типа, който имаме в момента), при което различни малки групи могат да принудят правителството да обслужва специфичните им интереси, дори и ако е ограничено от строги закони, да може отново да ни осигури добри пари. В момента перспективата е единствено избор между две алтернативи - или акселерация на явната инфлация, която, както всички знаете, действа разрушително на икономическата система, или пазарен ред; мисля, че най-вероятна е една дори по-лоша алтернатива - правителството няма да спре да "надува" цените, а ще продължи, както досега, да се опитва да подтиска явните ефекти на инфлация, която ще го принуди да налага ценови ограничения и все повече да направлява развитието на цялата икономическа система. Следователно, въпросът не опира просто до осигуряването на качествени пари, които при пазарна организация на предлагането биха функционирали несравнимо по-добре от преди, но и до предотвратяването на постепенното преминаване към тоталитарна, планова система, която поне при нас няма да дойде, защото някой иска да я въведе, а ще възникне стъпка по стъпка при опитите да се потиснат ефектите на безспирно продължаващата инфлация.
Бих искал да можех да кажа, че предложението ми е дългосрочен план и може да изчака, но не можем да си позволим да чакаме. Един изключително интелигентен читател на първата ми книжка по темата каза "Преди триста години никой не вярваше, че правителството ще се откаже от контрола си върху религията, така че може би след още триста години правителството ще се откаже и от контрола си върху парите". Нямаме толкова много време. В момента сме изправени пред възможността политическата система да се развие по най-неприятния възможен начин, най-вече поради икономическа политика, в която сме отишли твърде далеч.
Предложението ми не е, уви, просто предложение за всеки случай, върху което можем да работим заедно, за да е готово, когато сегашната система се срине. Не е просто авариен план. Смятам за изключително важно бързо да се разбере, че няма историческо оправдание на сегашната монополна позиция на правителството що се отнася до създаването на пари. Никой никога не го е предлагал под претекст, че правителството може да ни осигури по-добри пари, от когото и да било друг. Откакто привилегията да се издават пари е експлицитно постановена за първи път за Кралски прерогатив, тя е била защитавана, защото правото да се създават пари е било жизненоважно за финансирането на правителството - не с цел да ни осигури добри пари, а за да даде на правителството достъп до извора, от където може да си набавя при нужда пари, като просто ги произвежда. Това, дами и господа, не е начинът, по който ще си осигурим добри пари. Институция, която е защитена от конкуренция, която може да ни принуди да приемаме парите, които емитира, която е обект на постоянен политически натиск, никога няма да ни осигури добри пари.
Мисля, че трябва да започнем скоро и да се надяваме, че някои от по интелигентните и предприемчиви финансисти скоро ще започнат да експериментират с подобна идея. Голямата пречка се състои в това, че процесът означава и огромни промени в цялата финансова структура и на базата на опит от много дискусии никой възрастен банкер на висок пост, който разбира само сегашната финансова система, не може да измисли как такава иновативна система да работи, а и не би посмял да рискува и експериментира с подобна идея. Мисля, че трябва да разчитаме на неколцина по-млади и гъвкави мозъци, които да започнат и покажат, че подобно нещо действително може да се направи.
Всъщност, това вече се изпробва в ограничена форма. Като последица от публикацията си, получих писма от малки банкови къщи, които казват, че опитват издаването на златни или сребърни сметки и към тях се наблюдава значителен интерес. Страхувам се, че ще трябва да продължат напред в тази посока, поради причините, които изложих в началото. При развитието на подобна революция за паричната ни система, стойността на ценните метали, включително и на златото, ще се колебае значително и той най-вече в посока нагоре. Следователно, тези от вас, които се интересуват като инвеститори, не бива да се страхуват. Но тези, които са заинтересувани предимно от добра парична система, трябва да се надяват, че в не толкова далечното бъдеще ще намерим система за контрол върху паричното обращение, различна от възможността за свободно конвертиране в злато. Обществото ще трябва да се научи да избира измежду различни видове пари и да избере най-добрите от тях.
Ако започнем скоро, може наистина да постигнем ситуация, при която капитализмът най-накрая сам си осигурява парите, от които се нуждае, за да функционира правилно, нещо, което досега винаги му е било отказвано. От самото начало на развитието на капитализма никога не му се е позволявало да си създаде сам парите, от които се нуждае и ако имах повече време, бих ви показал как цялата налудничава конструкция, произтичаща от това, този монопол, започнал първоначално от издаването на златни пари, е главната причина за големите флуктуации в кредита и икономическата активност, а в крайна сметка и на повтарящите се депресии. Смятам, че ако на капиталистите им беше позволено сами да си осигурят парите, от които се нуждаят, конкурентната система отдавна щеше да е преодоляла големите флуктуации в икономическата активност и дългите депресии. В момента, разбира се, сме докарани до такова положение от официалната парична политика, която е причинила толкова погрешно разпределение на ресурсите, че не можем да се надяваме на бързо измъкване от сегашните си трудности, дори и ако променим паричната система.
* Лекция, изнесена на конференция за златото и паричните режими, Ню Орлеънс, 10 Ноември 1977 г . Преводът е на Любен Иванов, стажант в ИПИ. Оригиналната статия е достъпна тук.
** Фридрих Хайек става лауреат на Нобеловата награда по икономика през 1974 г.
