Свободното движение на работна сила в рамките на ЕС продължава да е мит за българските граждани. Все още редица страни налагат ограничения срещу работниците от България (и Румъния) и това сякаш не притеснява българските управници. Почти не се е чуло някакво адекватно мнение по темата, да не говорим за заемане и отстояване на твърда позиция. В крайна сметка вече сме пълноправни членове на ЕС и сме в правото си да защитаваме националните интереси. Българските граждани са и европейски такива, и съответно имат правото да работят свободно на територията на ЕС.
Темата със сигурност е изключително чувствителна за старите държави-членки и не случайно свободното движение на работници е единствената област, където ЕС въведе преходен период, през който могат да бъдат налагани ограничения. Тази практика обаче е напълно порочна и трябва да бъда преустановена моментално. Не само икономическите аргументи са на наша страна, но дори и чисто човешките такива.
В публикувания наскоро доклад на ЕК за движението на работната сила ясно се казва, че притокът на имигранти от Източна и Централна Европа в западната част на континента след присъединяването към ЕС на нови страни-членки не е оказал негативно влияние на пазара на труда, дори напротив. В доклада се посочва, че свободното движение на работна ръка след присъединяването на двете нови държави към ЕС през 2007 г. на практика е допринесло за икономическия растеж и за преодоляване недостига на работна сила в редица страни. Еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и равните възможности Владимир Шпидла подкрепи и тезата, че премахването на ограниченията за достъпа до трудовия пазар на старите държави-членки за работници от новоприетите страни в Европейския съюз ще намали случаите на недекларирана работа и ще ограничи сивата икономика.
Икономическата логика е на наша страна и това се признава дори от доклада на ЕК. Това, което не бива да забравяме обаче, е и чисто човешката страна на нещата. Трудовите взаимоотношения са резултат от свободния избор и действията на хората. В един най-опростен вариант говорим за свободния избор на двама души - този, който иска да работи, и този, който иска да го наеме. Този избор не трябва да бъде ограничаван.
Подобен начин на мислене е възприет и в ЕС, но за жалост е оставено място за компромиси - за преходни периоди, за временни ограничения и т.н. Какво всъщност означава временно ограничение? Нима ние „временно" не сме пълноправни членове?! Или имаме равни права със всички останали европейци или нямаме. Нима е морално да бъдем дискриминирани на европейският трудов пазар с обещанието, че след няколко години няма да бъдем дискриминирани? Истината е, че справедливостта, свободата и равенството не могат да бъдат отлагани във времето.
Всъщност, последното изречение идва от филма The Great Debaters (2007). Действието във филма се развива в едни години, когато е било немислимо Барак Обама да стане президент на САЩ. По това време чернокожите студенти не са били допускани до елитните американски университети. Въпреки това, расизмът вече е бил публично осъждан и е било ясно, че един ден цвета на кожата няма да е от значение за възможностите, които се откриват пред всеки един студент. Надделявало е обаче мнението, че „този ден не е дошъл". Ето го и отговора на чернокожото момиче в филма (Samantha Booke):
"Well, would you kindly tell me when that day is going to come? Is it going to come tomorrow? Is it going to come next week? In a hundred years? Never? No, the time for justice, the time for freedom, and the time for equality is always, is always right now!"
Кога българските политици ще започнат да задават подобни въпроси? Дали пък не е време и ние да започнем серия от критични доклади, само че в обратната посока?
