Тази седмица се разрази спор, който засегна доста производители на тютюн от различни държави, включително България. От една страна, Европейският парламент настояваше за удължаване срока на помощите за производството на тютюн до 2013 г. От друга, комисарят по земеделските въпроси Мариан-Фишер Бойл изрази категоричното си мнение, че тези помощи трябва да спрат през 2010 г. Резултатът беше недоволството на тютюнопроизводителите, които дори започнаха протести.
ИПИ от дълго време коментира в детайли въпросите за помощите и субсидии в сектора на тютюнопроизводството и производството на цигари, както и вредата от тях. Недвусмислено доказвахме последствията от силния протекционизъм, водещ до неефективност и неконкурентноспособност на производството.
Ставащото в момента е едно от много искания за държавна подкрепа и привилегирована позиция, на която всички логични аргументи опонират.
На първо място може да се постави въпросът за смисъла на тези три години. Да приемем, че помощи ще се отпускат до 2013 г. Какво ще стане след като изтекат и тютюнопроизводителите ще се окажат в същата ситуация? Наивно би било да вярваме, че през тези години производителите ще се развият и няма да имат нужда от подкрепа, дори напротив - отпусканите помощи и директни субсидии намаляват стимулите за развитие и производителите могат да си позволят неоптимално производство и нискокачествен продукт, защото държавата делегира, че ще плати, ако никой друг не иска. Разбира се, това се осъществява с парите на данъкоплатците. Трябва да се осъзнае, че държавата няма пари - тя просто ги взима от тези, които произвеждат доход и ги дава на някой друг. В условията на социализъм принципът „взимане от един и даване на друг" може и да има място, но при пазарна икономика, която се развива - не.
Второ, политиката на протекционизъм обвързва още повече хората, които не могат да се справят с конкуренцията на пазара, с производството на същата продукция. Тютюнопроизводители твърдят, че не могат да продължат да работят без помощта на държавата. Това реално не е проблем. Означава, че по този начин хората ще се насочат в друг сектор, в който биха могли да се справят. Държавата, обаче, явно не смята така и продължава да ги натиска в сектора с ниска добавена стойност. Обяснението тук е, че производството на тютюн и цигари е „стратегически отрасъл" и продукцията се изнася. Истината е, че всъщност износът на тази продукция и незначителен (спрямо износът на продукция от други сектори) и вероятно никога няма да стане водещ компонент, който има голямо значение за икономиката ни.
Накрая идва моментът за парадокса на политиките на държавата за насърчаване на производството на тютюн и цигари и политиките за ограничаването на тютюнопушенето. От една страна държавата прави производството по-евтино (поемайки част от разходите), а от друга - прави потреблението на цигари по-скъпо (увеличавайки акциза и съответно цената на им). В тази ситуация ролята й някак изглежда безсмислена. С прости думи, ако тютюнопроизводителите не получават финансова помощ, цената на суровия тютюн ще се повиши, от там и тази на производителите на цигари. Така цената на цигарите за потребителите ще се увеличи по естествен начин.
Изводът от всичко това, е че в момента данъкоплатците първо плащат помощ за тютюнопроизводството (в по-голямата част ненужно за пазара), а после - изкуствено висока цена на цигарите, която цели да ограничи пушачите според приетата политика в страната. И да не забравяме заплатите на хората от администрацията, които се нагърбват с тези абсурди по време на целия цикъл.
