Кризата на международните пазари все повече се усеща и в България. Това се отнася не само до спада на фондовата борса и повишаването на лихвените проценти, но и в нефинансовия сектор. Някои предприятия прекратяват или силно свиват дейността си, а предвиждани проекти се отлагат за неопределено време. Забавянето на икономическата активност се отразява неблагоприятно върху очакванията за следващите месеци. При такава ситуация възниква въпросът какво ще бъде отражението върху спестяванията и инвестициите в българската икономика, които са предпоставка за стопанския растеж.
Спестяванията са израз на предпочитанията за бъдещо пред сегашно потребление. Решенията за тях се влияят в голяма степен от разликата (ако има такава) между предпочитанията на индивидите за лихвения процент, който трябва да получат, за да се въздържат от потребление, и преобладаващия в момента на пазарите. Когато действителният лихвен процент е по-нисък от предпочитания, тогава хората са склонни да спестяват по-малко и да консумират повече в настоящия момент. Това означава, че в бъдеще потреблението и инвестициите им ще бъдат по-ниски, тъй като спестяванията са основата за икономическия растеж. Те представляват разликата между разполагаемия доход и общото потребление в икономиката.
Конкретните мотиви за спестяване могат да бъдат различни - покупката на някакъв по-дълготраен актив (жилище, автомобил, обзавеждане), образование за децата, посрещане на непредвидени разходи и в по-дългосрочен аспект - осигуряване на нормално съществуване след пенсионирането.
Очакванията за повишаване на цените имат важно отношение при вземането на решение за спестяване - рационалното поведение предполага човек да се опита да се защити. Това обаче може да доведе до намаляване на икономическата ефективност - предпочитанията към активи, които евентуално ще запазят стойността си ще бъде за сметка на останалото потребление. Когато преобладаващите лихвени проценти са ниски, паричната маса се увеличава по-бързо отколкото производството на стоки и услуги и резултатът е покачване на цените. Това се случва от 2000 г. насам в големите икономики като резултатът е видим на международните пазари - цените на основните ресурси рязко се повишиха, което се пренесе и в българската икономика.
Понижаването на лихвените проценти и на склонността на банките в страната да отпускат кредити, доведе до изтегляне на потреблението към настоящия момент. По тази причина въпреки временните повишения в брутните спестявания до около 18% от БВП, като през последните две години се движат около 14% от БВП. Покачването през третото тримесечие на 2008 г. трябва да се потвърди в официалните данни на Националния статистически институт за БВП, тъй като в момента е налична единствено експресната тримесечна оценка за този показател, която не е особено точна.
Относителната стабилност на местните спестяванията обаче не е достатъчна за финансиране на необходимостта от инвестиции в икономиката. Това се случва за сметка на външни такива, като директна връзка може да се търси с нетните преки чуждестранни инвестиции в страната. От 2004 г. до 2007 г. те трайно се покачват като дял от БВП като именно в това развитие трябва да се търси и повишаването на общата инвестиционна активност в българската икономика. Измерени чрез бруто капиталообразуването, инвестициите достигат значителен дял от БВП - 39% на годишна база, което намира израз в ускоряването на растежа на БВП през последните години.
От началото на 2008 г. обаче се наблюдава спад в чуждестранните инвестиции, породен от общата несигурност на международните пазари и от необходимостта от ликвидни средства за опитите за спасяване на непродуктивни проекти. При тези обстоятелства финансирането на инвестициите в страната трябва да се случи чрез стимулиране на местните спестявания.
Спестяванията зависят от размера на разполагаемия доход и от склонността към спестяване. В по-краткосрочен аспект е трудно да се повлияе на тези променливи, но това би могло да се случи чрез повишаване на дела на капиталовия стълб в пенсионната система, който по принцип води до по-високи спестявания.
Ситуацията през предстоящата година по отношение на инвестициите ще бъде по-неблагоприятна. Необходимо е приспособяване на икономиката към новите условия, което ще е свързано с ликвидиране на неефективни проекти и отлагане на други поради по-ограничените възможности за финансиране и цялостната несигурност. При тези условия благоразумната политика в публичния и частния сектор е особено важна, като тя трябва да бъде насочена към насърчаване на производството и спестяванията.
Графика 1: Дял на брутните спестявания в БВП
Източник: Собствени изчисления на базата на данни от БНБ и НСИ
Забележка: Данните за третото тримесечие на 2008 г. са от експресните тримесечни оценки на НСИ за БВП
Графика 2: Дял на преките чуждестранни инвестиции в БВП
Източник: Собствени изчисления на базата на данни от БНБ и НСИ
Забележка: Данните за третото тримесечие на 2008 г. са от експресните тримесечни оценки на НСИ за БВП
Графика 3: Дял на инвестициите (бруто капиталообразуване) в БВП
Източник: Собствени изчисления на базата на данни от НСИ
Забележка: Данните за третото тримесечие на 2008 г. са от експресните тримесечни оценки на НСИ за БВП
