В началото на тази седмица пред Министерския съвет се проведе протест срещу дискриминационната политика, която държавата води към хората с увреждания. Протестиращите отправиха исканията си, които покриват финансовите, моралните и организационните им проблеми.
Основна тема е искането за промяна на статута на Агенцията за хората с увреждания. Предложенията са за създаване на отделно министерство или да се разширят правомощията на Агенцията, като статутът й да стане подобен на този на Държавната агенция за младежта и спорта.
В друг случай това искане може наистина да се приеме за основателно и да се разглежда като част от решението на доста от трудностите и проблемите на хората с трайни увреждания в България. Дали обаче сегашното положение е такова? За да се оцени ефективността от изпълнението на подобно искане, трябва да се анализират функциите, дейността и ефекта на работата на съществуващата структура.
С приемането на Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ, обн., ДВ, бр. 81/17.09.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) за изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания се създава Агенцията за хората с увреждания (АХУ). АХУ е юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София и статут на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика. Издръжката на АХУ основно се финансира чрез субсидии от републиканския бюджет. Агенцията администрира и собствени приходи, но те са поначало в много малък обем, а събираемостта им често не надвишава и половината от планираното.
Според Доклада по Закона за държавния бюджет 2009 г. планираните разходи за помощите, изплащани по Закона за интеграция на хората с увреждания са в размер на 141 960 000 лв. Осигурени са и 6 000 000 лв. за покриване на разходите за ДДС върху помощно-техническите средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания. Допълнителните средства за 2009 г. спрямо 2008 г. са в размер на 3 360 000 лв. за добавки на деца с увреждания. Докладите от извършените одити на АХУ от страна на Сметната палата показват, че има множество случаи, когато средствата се разпределят неефективно и дори не отиват при хората, към които са насочени. Действащото законодателство не отчита индивидуалните доходи и възможности на хората с увреждания при определяне на размера на целевите помощи. Участието на различни институции като Министерство на здравеопазването, Агенцията за социално подпомагане и АХУ затруднява контрола по отпускането и качеството на предоставените помощи. Множеството администрация както в едно звено, така и между различните звена не съдейства за ефективността и доброто направление на средствата, а напротив. Не се използва и потенциалът на неправителствените организации при реализацията на индивидуалните права на хората с увреждания и политиката на Агенцията. Това (освен, че натоварва излишно бюджета) възпрепятства създаването на пряк контакт с хората с увреждания и техните проблеми.
Всички тези факти поставят под въпрос ефекта за засегнатите от разширяването правомощията и увеличаването на бюджета на Агенцията за хората с увреждания без реално да се подобри ефективността на изпълнение на нейните функции и цялостната организация по работата й.
