На 12 ноември 2008 г. в Европейския парламент беше представена книгата „Как да го направим: Уроци от успешни либерални реформи в Централна и Източна Европа". Тя е под общата редакция на Ремигиус Шимашиус и Улрих Нийман, а е подготвена от представители на пет европейски неправителствени организации - Литовски институт за свободен пазар, Фондация „Фридрих Хайек" - Словакия, Естонски институт за свободно общество, Либерален институт - Чешка република и Институт за пазарна икономика - България.
Целта на тази книга е да подскаже възможни политики за ускоряване на стопанското развитие не само в посочените страни, но и в Европа като цяло. Разумните политики са особено важни предвид текущата ситуация на криза, когато стремежът на правителствата да се намесват във все по-голяма степен в икономиката е силно изразен. От една страна политиците са подложени на натиск да предприемат нещо, за да се покажат отговорни пред избирателите си. От друга страна това е възможност за привържениците на интервенционизма да се опитат да наложат своите интереси като посочат, че т.нар. „пазарни" провали са непосредствена причина за кризата и поради тази причина пазарът трябва да бъде силно регулиран, трябва да се увеличат публичните разходи, за се стимулира икономиката, която в противен случай не би могла да се приспособи успешно към неблагоприятните условия.
Поуките от книгата са съвсем различни. Въпреки че е писана не конкретно за кризисната ситуация към момента, тя показва набор от политики, които имат за цел общо подобрение на средата за бизнес, което е постоянен процес. Независимо от това в какъв момент от бизнес-цикъла се намира определена икономика основна цел на всяко правителство трябва да бъде да стимулира общата активност както по отношение на предприемачите, така и на хората, които предлагат своя труд и спестяванията си. Това се получава чрез намаление на данъчната тежест, което повишава разполагаемия доход; чрез въвеждане на пропорционален данък върху доходите (Естония, Литва, Словакия и България) за изравняване на пределната ставка върху всеки допълнително изработен лев.; чрез понижаване на данъка върху печалбата (0% върху реинвестираната печалба в Естония, 10% върху печалбата в България). Освен това важна предпоставка за повишаване на стопанския растеж е наличието на стабилни пари, което в някои от посочените страни (Естония, Литва и България) се постига чрез валутен борд. Особено важно значение има защитата на правото на собственост и преминаването и от държавна в частна. Това трябва да се случи чрез използването на прозрачни процедури да бъде извършенo бързо (пример за това са Чешката Република и Естония). Друг ключов елемент е ефективната държавна администрация, която не се използва само за преразпределение на доходи, но има за цел да подпомага бизнеса и гражданите като им предоставя ефективно услуги. В това отношение използването на електронното правителство представлява крачка напред, тъй като позволява същото количество и качество публични услуги да се предоставят при по-ниски разходи. Политиката по разходите обаче трябва да бъде насочена и към реформи в останалите сектори в бюджета - отбрана и сигурност, образование, здравеопазване, социално осигуряване.
Като цяло либералните реформи, насочени към разширяване на стопанската свобода, в посочените страни водят до позитивни резултати. Те увеличават потенциала за стопански растеж, повишават гъвкавостта на икономиките, създават по-голяма фискална и финансова дисциплина, които са важни предпоставки за бързото приспособяване на икономиката. Политиките на отговорните правителства трябва да бъдат насочени към преодоляване на държавните провали, които ще допринесат за повишаване на доходите и жизнения стандарт.
