Защо, мислите, фондовите и стоковите пазари демонстрират рекордна волатилност? До голяма степен, защото държавните служители, както в Съединените щати, така и на други места, нарушават способността на пазарите да изчислят какви цени ще доведат предлагането и търсенето до баланс.
Правителствените играчи са създали допълнително огромни рискове и несигурности и за бизнесмени, и за инвеститори, несигурности, които потискат пазарите и причиняват рецесията.
В допълнение към обичайните бизнес рискове и пазарни несигурности, правителствените играчи сега добавиха и повишена несигурност относно: стойността на валутите и лихвените проценти; валутните курсове; държавните субсидии и „избавянето от затруднение"; международните стокови картели; предложенията за данъчни увеличения и предложенията за много скъпоструващи регулации.
Паричната и лихвена волатилност расте от десетилетия; въпреки това, от началото на 1980 г. насам Фед изглежда придобиха разбиране за това как да постигнат разумно ниво на цените и стабилност на лихвения процент. Но Фед определено направиха големи грешки в края на ерата Грийнспан и оттогава са дали на пазарите малко индикации, че знаят какво би трябвало да се направи. Като историческа бележка: цената в американски долари на златото остана без промяна на 20,65 щатски долара за унция в продължение на цял век преди 1932, период, в по-голямата част от който Съединените щати, Обединеното кралство и други големи страни бяха в златен стандарт.
Резултатът беше, че доларът можеше да купува в началото на 20-ти век толкова, колкото и век по-рано. Веднъж след като светът премахна златния стандарт, купувачи и продавачи се изправиха пред допълнителните рискове и несигурности на големите промени в стойността на валутата, лихвените проценти и големите колебания във валутните курсове. Щатският долар в момента е на стойност около една двадесета от стойността си през 1933 г. (а също и през 1833).
По време на периода на златен стандарт цената на парите - тоест лихвени проценти - също проявява доста ниска волатилност, а валутно-обменният риск е минимален.
Появата на международните стокови картели като например Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) също добави несигурност в това, че прогнозирането на търсенето и предлагането на стока като петрола вече не е достатъчно, a търговците сега трябва също да отгатнат и това, което правителствените лидери, които контролират ОПЕК, биха могли да направят.
Докато политиците стават все по-склонни да си играят с данъчния кодекс, особено с данъците върху бизнеса и капиталовите печалби, рискът е също увеличен. И накрая, огромният растеж и в съществуващите, и в предложените регулации и регулаторни разходи добавя друг голям елемент на несигурност към оценяване на стойността (бъдещата рентабилност) на всяка компания.
Конкретните причини за текущото непостоянство са:
-- Несигурност около данъчните и регулаторни планове на избрания за президент Барак Обама.
-- Продължилото объркване и несигурност около политиките на Министерството на финансите за противодействие на кризата
-- Несигурност относно това с колко ОПЕК ще намали производството на петрол.
-- Въпроси относно това дали рисковете от инфлация или дефлация са по-големи и това, което Фед планира да направи и в двата случая.
-- И колко далеч Европейската и Японската централни банки са готови да стигнат в намаляването на лихвените проценти за борба с техните съответни рецесии.
За намаляване на несигурността на пазарите Министерството на финансите трябва да даде ясно и последователно становище за своята формула за продължаване и прекратяване на „избавянето от кризата" на компании, както и да бъде напълно прозрачно и в своето намерение, и в изпълнението, което досега не е направено. Правителството трябва да бъде по-разбираемо относно това, което то вижда като относителни рискове и да даде на пазарите пътна карта за това какво възнамерява да направи, когато му бъдат предоставени допълнителни негативни или позитивни данни за икономиката.
Ако избраният за президент Обама беше обявил, че няма да предложи повишаване нито на данъците върху бизнеса, нито на тези върху капиталовите печалби или дивидентите за най-малко две години, това щеше даде голямо успокоение на фондовите пазари и най-вероятно щеше ги тласне в положителна посока. Ако той също беше обявил, че няма да постави никакви наказателни екологични ограничения пред енергийната промишленост в продължение на поне няколко години, това щеше да стимулира както фондовия пазар, така и реалното общоикономическо възстановяване (заплахата на г-н Обама за спиране на въгледобивната промишленост уплаши в голяма степен не само нея, но и всички компании, които зависят от евтината и надеждна електрическа енергия, генерирана от въглища, а също така убива и намеренията за нови инвестиции).
Г-н Обама пропусна възможността да успокои пазарите по време на пресконференцията си миналата седмица като отказа да даде конкретни данни за това какви ще бъдат икономическите му предложения, когато влезе в длъжност.
Той посочи, че ще бъдат необходими модификации в обещанията на неговата кампания, като се има предвид сегашната икономическа ситуация, но чрез избягване на наименуването на тези модификации, добави още несигурност. Като отказаха да бъдат по-конкретни, г-н Обама и неговите съветници изглежда пренебрегват факта, че всеки ден пазарите падат, по-малко хора купуват стоки и услуги. В резултат на това, рецесията ще навлиза все по надълбоко, което ще направи предизвикателствата пред екипа на Обама, след като стъпи в длъжност, много по-големи.
От деня след изборите изникна „Обама пазар" ( всъщност, имаме Обама пазар от момента, в който той поведе в гласуването преди два месеца) и той ще бъде подведен под отговорност по-скоро отколкото може да си мисли или желае. Колкото по-скоро той изостави своите разрушителни предложения за търговия, данъци, разходи и регулации, толкова по-бързо икономиката ще започне да се възстановява и съгражданите му ще започнат да извличат ползи.
Хората няма да обвиняват г-н Обама или демократите за обръщане на курса и приемане про-растежни политики, но гражданското общество ще ги изхвърли, ако те изпълнят преизборни обещания, които ще поставят обикновените граждани в икономическа рутина или по-зле.
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 12 ноември 2008. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Игнат Ангелов, стажант в ИПИ. Оригиналната статия е достъпна тук.
** Ричард Ран е старши изследовател в Института Катон и председател на Института за световен икономически растеж.
