Институт за пазарна икономика направи оценка на въздействието на "Наредба за управление и разпореждане с общински спортни имоти и съоръжения на територията на Столична община". Анализът е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
РЕЗЮМЕ
През последните петнадесет години в резултат на политически, икономически и социални фактори системата за физическо възпитание и спорт в София изпадна в криза, въпреки наличието на голяма спортна база, която е разнообразна по своя характер и би следвало да дава възможност за масово развитие на най-различни спортове. Точно състоянието на въпросната база обаче се превърна в препъни камък пред развитието на спорта в столицата.
Организацията на спорта в София е усложнена поради многообразните форми на собственост върху спортната база и липсата на ясни правила и регламентирани форми за отдаването й за стопанисване от спортните клубове съгласно изискванията на ЗФВС. Собствеността е държавна, общинска, съсобственост между държавата и общината, а за част от обектите тя не е установена или е предмет на съдебни спорове. Не са малко обектите, включени в капитала на търговски дружества. За някои от спортните обекти и съоръжения се грижат районните администрации при много оскъден бюджет.
В София няма многофункционална зала, която отговаря на европейските изисквания, а повече от двадесет години не е построена от държавата или общината нито една спортна зала. Няма и разработен механизъм за привличане на частни инвестиции за спортно строителство. По-голямата част от спортната база не се модернизира и неефективно се използва. Чести са и случаите на разрушаване на спортни площадки и застрояване с друго предназначение.
Бюджетът за физкултура и спорт, който отделя общината в рамките на общинския бюджет, се движи от 462 000 лв. за 2002 г. до 541 000 лв. за 2006 г. и не надхвърля 0.1 % от сборния бюджет на общината. Средно за жител на столицата общината отделят между 40 и 45 ст. годишно, което може да се определи като крайно недостатъчна сума.
Настоящето изследване ясно показва, че отварянето на спортните имоти за частния сектор е абсолютно наложително. Далеч по-добре би било гражданите да заплащат за да спортуват, отколкото да не спортуват въобще, поради липса на спортни съоръжения. Така поне ще имат избор. Проблемите пред собствеността очевидно са много, но въпреки това имотите с ясна общинска собственост трябва да бъдат веднага характеризирани, било то като частни или публични общински. Допълнителното разработване и лесния достъп до регистъра на спортните имоти и съоръжения е абсолютно наложителен.
Пълният текст на анализа е достъпен тук! (pdf)
