PressCenters.com

Министерството на финансите оповести данните за изпълнението на консолидираната фискална програма до края на месец септември. Общият размер на приходите и помощите възлиза на 20.85 млрд. лв., общите разходи са почти 15.9 млрд. лв., а излишъкът е 4 975.9 млн. лв.

Данъчните приходи през годината се повишават поради няколко фактора. На първо място това е номиналният растеж на брутния вътрешен продукт, свързан с повишение на външната и вътрешната търговия, доходите от труд и печалбите на фирмите. Освен това през 2008 г. нараства официалната заетост в страната. Това води до повишаване на облагаемата основа по преките и косвените данъци.От началото на годината са увеличени ставките по акцизите върху някои видове горива, въглищата, кокса, електроенергията и цигарите. Това се отразява и върху приходите от данък върху добавената стойност, тъй като акцизът се включва в облагаемата основа. Друг фактор за текущите резултати е въвеждането на 10% пропорционален данък върху доходите на физическите лица. Като цяло повишението на приходите е от над 2.5 млрд. лв. или 17.7% спрямо аналогичния период на предходната година. Най-висок темп на растеж се наблюдава при корпоративния данък (без промяна в ставката) - 26.8%, акцизите - 21% и ДДС - 20.2%. Въпреки сериозната промяна при данъка върху личните доходи приходите от него нарастват с 12.6% (158.2 млн. лв.).

Консолидираните разходи, без да се отчита вноската в бюджета на Европейския съюз, достигат 15 379.3 млн. лв. и се повишават с 13.5% спрямо януари-септември 2007 г. Повишаването им е свързано с нарасналите пенсии и заплати на заетите в бюджетния сектор, допълнителните разходи за текуща издръжка, свързани с повишените цени в страната, засилената инвестиционна активност от страна на държавата през последните години и увеличените средства за субсидии.

Прави впечатление фактът, че обещаното намаление на числеността на държавната администрация, което трябваше да се случи през 2008 г., не беше реализирано. Това би довело до възможност за повишение на заплатите на служителите в нея, без да се увеличават общите разходи, което би създало допълнителни стимули за тези лица. Разбирането на управляващите обаче изглежда се свързва с поддържането на голяма администрация със социална цел - поддържат се работни места, които не са необходими, като по този начин частният сектор се лишава от допълнителен трудов ресурс. Предвид очакванията за по-сериозно влияние на световната криза върху българската икономика през следващите месеци и най-вече наближаващите парламентарни избори това оптимизиране на броя вече е невъзможно.

От друга страна се наблюдава ясен стремеж към увеличаване на ролята на държавата в икономиката, който намира израз и в проекта за бюджет за 2009 г. Разходите за субсидии значително се увеличават - темпът им на нарастване е 53.9% през 2008 г., докато преди влизането в ЕС се наблюдаваше тенденция за намаляването им. Освен това се отделят значителни средства за капиталови разходи, които достигат почти 1 850 млн. лв. Единствено разходите за лихви се понижават, като намалението им е 9.9%. Това е резултат от поддържането на бюджетни излишъци през последните години и използването на част от средствата за изплащане на публичния дълг. Нещо повече - размерът на фискалния резерв (почти 12 млрд. лв.) вече надвишава този на държавния и държавно-гарантирания дълг.

Ефективността на публичните разходи все още е ниска, което беше посочено и в скорошния доклад за публичните финанси на Европейската комисия. Получените продукти не отговарят на изразходените средства, като е възможно със значително по-малко ресурси да се постигнат същите резултати. Освен това множество емпирични проучвания показват, че страните с по-нисък дял на преразпределението през бюджета към създадените доходи в страната реализират по-висок реален стопански растеж.

Като цяло все още развитието на бюджетните приходи не дава основание за безпокойство. Бюджетният излишък е рекордно висок и е около 7.5% от очаквания БВП на страната през 2008 г. Благоразумната политика в случая предполага въздържането от излишни разходи, а ако стремежът на правителството е да увеличи ликвидността в системата, това може да бъде направено чрез връщането на част от приходите на данъкоплатците. В крайна сметка една от най-важните цели на фискалния резерв е да обезпечава стабилността на публичните финанси.

Таблица: Изпълнение на консолидираната фискална програма за периода януари-септември

Източник: Министерство на финансите

*Забележка: Посочените разходи не включват вноската в бюджета на ЕС.