Отчет 2005 | Отчет 2006 | Отчет 2007 | Бюджет 2008* | Проект 2009 | |
Общо разходи + резерв (млн.лв.) | 5 624,9 | 6 210.2 | 6 806.3 | 7 615,3 | 9 201,5 |
% от БВП | 13,4% | 12,7% | 12% | 11,5% | 12,5% |
Източник: Министерство на финансите
* актуализиран
Разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи заемат най-висок дял на публичните разходи по функции (близо една трета от всички разходи). През 2009 г. техният размер е 9,2 млрд. лв., с 20,8% повече спрямо предходната година.
Най-голямото перо от разходите за социално осигуряване и подпомагане са разходите за пенсии, които се увеличават с 1.25 млрд. лв. спрямо 2008 г. и достигат 9% от БВП (6,58 млрд. лв.). Предвидено е увеличение на пенсиите в две стъпки: от 1 април ще се преизчислят пенсиите чрез увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж от 1 на 1.1 на сто в пенсионната формула и от 1 юли - увеличение на пенсиите с 9.7%. Така, в края на годината минималният размер на пенсията ще достигне 136,95 лв. (в момента е 113.49 лв.), а максималният размер на пенсията ще бъде 700 лв. (490 лв. сега).
Увеличаването на доходите на възрастните е задължително, но също толкова важно е реформиране на системата и преминаване изцяло към система от лични пенсионни сметки, за да се осигурят прилични доходи на бъдещите пенсионери.
През 2009 г. държавата ще стане официално трета страна в процеса на осигуряване, като прави трансфер във фонд „Пенсии" в размер на 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица през годината. Предвижда се намаляване на размера на осигурителната вноска за пенсии от 22% на 18%, като разпределението на вноската ще бъде както следва - за работодателите 10% (16.8% в момента), а за осигурените лица 8% (10% в момента). Максималният осигурителен праг се запазва същия - 2000 лв.
Предвидените промени не са структурна реформа в системата на държавното социално осигуряване, а представляват само параметрична промяна, при която ще се запази статуквото. И в момента държавата покрива дефицита на НОИ чрез трансфер от централния бюджет. Положително е намаляването на социално-осигурителната тежест с 4 процентна пункта, което обаче се компенсира до някъде с увеличаване на здравноосигурителната вноска с 2 пр. п. от следващата година. От 1 януари 2009 г. вноската за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се предвижда да бъде намалена от 0.5% на 0.1%, но дори и при това намаление фондът ще реализира излишък от 2,3 млн. лв. Като теглим чертата, нетното намаление на осигурителната тежест през следващата година е с 2,4 процентни пункта.
Съществен пропуск в провежданата политика, е че не се увеличава вноската към капиталовия елемент на пенсионната система, която се състои от лични сметки в частни пенсионни фондове. Запазва се сегашният размер на вноската - 5% от брутната заплата, която се акумулира по личните партиди на лицата, родени след 1960 г. Този процент, обаче, не е достатъчен, за да осигури финансова стабилност на системата, тъй като хората разчитат на държавата за по-голяма част от пенсиите си и голяма част от социалните осигуровки отиват в НОИ.
Политиката на правителството за „осигуряване на финансова стабилност на пенсионната система" е създаването на така-наречения сребърен фонд, в който ще се събират 25% от излишъка, 90% от приходите от приватизация и 100% от приходите от концесии. Към месец май 2008 г. е акумулиран ресурс в размер на 707.6 млн.лв. Според изчисления на ИПИ след 10 години натрупаните средства в сребърния фонд ще бъдат между 8% и 12% от БВП. В същото време разходите, свързани със застаряване на населението, ще достигнат 21% от БВП през 2050 г. според прогнози на Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП), което означава, че сребърният фонд ще има само временна роля за стабилизиране на фискалния дисбаланс в държавната осигурителна система. По отношение на устойчивостта на публичните финанси в бюджета е записано следното: "Това [неблагоприятното демографско развитие] налага провеждането на предпазлива фискална политика и за в бъдеще, както и прилагането на структурни реформи особено в пенсионната система, където отрицателният ефект от застаряването на населението се очаква да бъде най-висок". За съжаление обаче и през 2009 г. не се очертава такава реформа.
И тази година се предвиждат активни мерки на пазара на труд, които достигат 190 млн. лв., въпреки че безработицата стигна до рекордно ниски нива - под 6%. Макар че се забелязва положително развитие на преминаване от субсидирана заетост към мерки за професионално обучение и квалификация, ефектът от тези програми остава крайно неясен. Последните години показаха, че най-добрите мерки за пазара на труда не са изливане на пари в програми с недоказан ефект, а увеличаване на гъвкавостта на трудовия пазар, намаляване на данъчната и осигурителна тежест и подобряване на бизнес средата. Ето защо увеличаването на разходите за програми за заетост и издръжка на социални агенции и служби като процент от БВП не е логично, особено в условията на глобална криза, която изисква поддържане на максимално рестриктивна фискална политика.
Препоръки на ИПИ:
- Осъществяване на същинска пенсионна реформа - увеличаване на размера на частта от осигуровките, която се насочва към частните пенсионни фондове - до достигане на 10%.
- Постепенно премахване на държавната разходопокривна пенсионна система и закриване на НОИ (остатъчните дейности, свързани с изплащане на социални пенсии за старост и др., могат да се изпълняват от Министерство на труда и социалната политика).
- Премахване на активните мерки на трудовия пазар.
- Отдръпване на държавата от посредническите услуги на пазара на труда, като ги предостави на частни посреднически компании.
