Технически кризата започна лятото на 2007 г., когато се оказа, че редица големи банки имат загуби, които са изнесени извън баланса им, но си бяха техни ангажименти. За кризата се изписа много, затова не смятам да се спирам върху нея. Погледнато по-дълбоко обаче, началото може да се търси в началото на 2000-те години, когато се увеличи паричната маса в САЩ, в резултат от притока на спестяване от Китай и Азия, както и от част от северна Европа (Германия например), и което беше ускорено от политиката на ниски лихвени проценти на Гринспън (под предлог борба с дефлацията). Това засили еуфорията в различни сегменти на пазара, особено на недвижимост, където в резултат на тъй наречения финансов акселератор (когато растежът на цената на обезпечението расте, хората са по-богати, вземат повече заем, и т.н.), се разви огромен балон. И до днес се спори коя е движещата страна на глобалната криза („кой кого дърпа"), дали излишъкът от спестяване в Китай и Азия, особено след азиатската криза 1998 г. (в Китай например нормата на спестяване беше 50%, а в Сингапур повече от 80%) дърпа излишъка от потребление и инвестиции в САЩ или обратно. С други думи, дали азиатският излишък дърпа американския дефицит или обратно.
* Пълният текст на статията е достъпен ТУК
