Бюджет
Министерството на финансите оповести официално данните за изпълнението на консолидирания бюджет до края на месец август. Приходите достигат 18 630.3 млн. лв., разходите - 13 568.3 млн. лв., а излишъкът - 4 631.9 млн. лв., което е приблизително 7% от очаквания брутен вътрешен продукт (БВП) за 2008 г. В условията на глобална финансова криза обаче това е ресурс, който може да бъде използван за смекчаване на ефектите й върху българската икономика.
Приходите в консолидираната бюджетна програма през периода януари-август 2008 нарастват с 22.2% спрямо аналогичния период на 2007 г., като основен принос за това имат помощите (средствата от Европейския съюз), които се повишават с почти 150% или около 600 млн. лв., данъкът върху добавената стойност - 23% или около 960 млн. лв., акцизите - 20.6% или 433 млн. лв. и корпоративният данък 25.9% или 341 млн. лв. допълнителни приходи. Растежът на приходите от данъка върху личните доходи е 13.6% или малко над 150 млн. лв., а при осигуровките тези стойности са съответно 8% или почти 253 млн. лв. Единствено приходите от данъка върху дивидентите се понижават спрямо 2007 г.
Факторите за нарастването на приходите могат да се търсят в номиналния растеж на икономиката (през първите шест месеца на годината БВП нараства в номинално изражение с почти 20.5%). Това е свързано с по-голям размер на външната и вътрешната търговия, което се отразява положително върху косвените данъци, по-високи заплати и доходи и заетост, което води до увеличаване на приходите от преки данъци.
Разходната част на бюджета също се увеличава спрямо 2007 г. Растежът на разходите, без да се отчита вноската в бюджета на ЕС, е 13%, като най-съществен принос за това имат разходите за заплати и възнаграждения (увеличение с 17.9%), социалните разходи (12.8%) и субсидиите (53.9%). Отново единствено разходите за лихви се понижават (с почти 10%), което се дължи на благоразумното управление на външния държавен дълг.
Развитие на кризата
В момента не е ясно колко силно ще повлияе кризата върху българската икономика. Сигурното обаче е, че кризата няма да подмине България, тъй като тя отдавна се проявява тук. Факторите за кризата - паричната експанзия, извършена от големите централни банки през последните години, въздействаха първоначално за изкуствено повишаване на търсенето, което за българската икономика означава по-бърз растеж на цените и заплатите, кредитен бум и увеличаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.
В последващия етап, когато централните банки повишиха основните си лихви, стана ясно, че търсенето не може да се задържи при тези равнища. Тоест направените инвестиции не могат да бъдат оправдани от гледна точка на реализацията и следователно част от тях трябва да бъдат ликвидирани. Това е фазата, в която стават видими проблемите за финансовия сектор, а по-нататък същото ще се повтори и с реалния сектор. Пример за това вече е отрасълът на автомобилостроенето, където част от заводите на европейските производители не само забавят, но дори спират временно работата си поради липсата на поръчки.
Политики в България
Тъй като интеграцията на българската икономика към европейските е все по-силна, ситуацията на тези пазари неминуемо ще повлияе и тук. Реален е рискът за спад на стопанския растеж през месеците до края на годината и през 2009 г. Заедно с това е възможно да се закрият работни места, да се увеличи безработицата и да възникне натиск върху държавния бюджет за повече социални разходи. При такава ситуция правителството трябва да провежда благоразумна фискална политика, при която се ограничават излишните разходи. Излишъкът в бюджета не трябва да се харчи с лека ръка за проекти със съмнителна ефективност. Неообходимо е, докато съществува тази възможност, да се правят спестявания, които след това могат да се използват при евентуално неблагоприятно развитие на икономиката. Освен това трябва да се оптимизират държавните разходи, тоест да се ограничава в по-голяма степен разходите за издръжка и за заплати на бюджетните служители.
Като цяло изпълнението на бюджета до края на август показва, че е налице буфер, който може да послужи като средство за ограничаване на ефектите от кризата върху българската икономика. Това означава обаче тези пари да не бъдат изхарчени непременно до края на годината. При наличието на неблагоприятна външна среда е важно икономиката да бъде достатъчно гъвкава, за да е способна да реагира адекватно на шокове. За съжаление забавянето на реформите в някои ключови области от публичния сектор като здравеопазване, образование, съдебна и пенсионна система не позволи тази гъвкавост да бъде повишена, което ще намери израз и през следващите месеци.
