Пазарната икономика е система, която се уповава на схващането, че хората реагират на стимули. Корупцията се появява, когато стимулите пораждат възможност за нечестно възнаграждение и се изразява в действия, които ние всички виждаме осъзнато или неосъзнато. Статия на Реймънд Фисман и Едуард Мигел[1]твърди, че ако обществото знае къде да търси, може да открие и да елиминира корупцията с икономически методи.
Фондова борса на политическите връзки
Родното название "обръч от фирми" е световно известен феномен под формата на съмнително финансиране на изборни кампании и дарения, които подпомагат връзките между политици и по-често големи корпорации. Икономистите често се опитват да измерят цената на тези политически връзки. Ако можем да определим наддаването за придобиването на политически връзки на закрит аукцион, в който всеки наддава според евентуалните придобивки, единствената разлика е, че по обясними причини няма данни за този вид лобиране. Всъщност, закупуването на политически връзки по-добре би било оприличено на фондова борса, на която инвеститорите купуват компании на цени според това колко мислят, че струват. Ако политическите връзки отварят вратички в закона, класират напред за обществени поръчки и намаляват времето за разрешителни и лицензи, то заздравяването на тези връзки със сигурност повишават печалбите. Тези по-високи печалби автоматично се пренасят на борсата под формата на по-високи цени, и обратното.
Пример от Индонезия
Фисман и Мигел прилагат в статията си един прелюбопитен пример, който илюстрира практически как се позиционират на фондовата борса политическите връзки. Действието се развива през 1996 г. в Индонезия, когато все още управлява диктатора Суарто, който определя централно коя компания получава кредити, печели обществени поръчки, получава разрешение за внос и износ и т.н. Застаряващият вече диктатор обаче има проблеми със здравето, което го карат да прибегне до интервенция в Германия - новина, която бързо се разнася и индексът на Индонезийската фондова борса пада с 2.3% още на деня. Докато борсата реагира трезво на новините, не е подобно състоянието при листваните компании с добри политически връзки. Корпорацията на сина на Суарто губи 10% само за няколко дни, което буквално изтрива близо 100 млн. долара от стойността й. Фисман пресмята, че внезапната смърт на Суарто би струвало на корпорации с подобни връзки близо 25% от стойността им.
Икономически показатели на корупцията
Мара Фачио достига до подобни изводи в свое изследване[2]. Взаимовръзката, която тя описва, е обосно[i]вана от корелационен анализ в 42 страни, в които тя открива 532 политически свързани компании или 2.68% от всички компании и 7.76% от световната пазарна капитализация. Компаниите с политически връзки са по-разпространени в страните с високо ниво на корупция, слаба защита на частните права на собственост и високо държавно преразпределение. Тези компании печелят от връзките си като плащат 0.76% по-малко данъци, 6.63% по-голям пазарен дял и имат преимущество в печеленето на обществени поръчки. Връзките най-често се осъществяват чрез директора на компанията, който е бивш или сегашен политик, участник в изпълнителната власт или близък до високопоставени правителствени служители. Интересен извод от изследването показва, че компаниите с политически връзки не оперират ефективно поради лоши инвестиционни решения, което намалява дългосрочния икономически растеж на съответната страна.
Изводите за България
Най-важният извод е, че правителството трябва да експериментира в своите действия срещу корупцията. Ето и някои (може би екстравагантни) предложения:
- Независим пазарен одит на всичко и всички, особено що се отнася до инфраструктура
- Съкращаване на административния капацитет, въвеждане на електронно правителство и увеличаване на заплатите за малък чиновнически апарат
- Пълна приватизация на държавни и общински предприятия (досега са приватизирани само 40% от всички активи)
Индекс на Световната банка
Световната банка изследва качеството на държавно управление със социологически проучвания на компании и граждани до колко се упражнява корупция благодарение на политически връзки за лична изгода. Според този индекс, България достига най-високото ниво на справяне с корупцията за лична изгода е през 2004, а оттогава бележи спад като през 2007 достига нивото от 2002.
Фигура 1: Развитие на борбата с корупцията; България (1996-2007)
Източник: Световната банка[3]
На регионално ниво, в сравнение с източноевропейските европейски членки и Хърватия, България е на последното място по справяне с корупцията през 2007. След като водим пред Румъния от 1998 насам, то в следствие на по-качествените реформи там, България вече е след нея през 2007 г.
Фигура 2: Борба с корупцията (2007)
Източник: Световната банка
Тези две фигури показват съвсем ясно, че обществото смята проблема с корупцията за влошаващ се. Въпреки че социологическите проучвания носят известна доза субективизъм, обществените настроения показват една тенденция на тотално корумпиране на органите на изпълнителна власт. Икономически похвати биха дали начален тласък в елиминирането на този проблем, ала трябва политическа воля, която е дефицитна, вероятно за да балансира на бюджетния излишък и корупционните практики при неговото харчене.
[1] Raymond Fisman, Edward Miguel, How Economics Can Defeat Corruption, Foreign Policy September/October 2008 Достъпна на: http://www.foreignpolicy.com/story/cms.php?story_id=4430
[2] Faccio, Mara Politically Connected Firms: Can They Squeeze the State?(March 23, 2002). AFA 2003 Washington, DC Meetings.
Достъпна на: SSRN: http://ssrn.com/abstract=305099 or DOI: 10.2139/ssrn.10.2139/ssrn.305099
[3] The Worldwide Governance Indicators (WGI) project, достъпен на: http://info.worldbank.org/governance/wgi/index.asp
