Министерството на финансите публикува официално данните за изпълението на консолидираната фискална програма от началото на годината до края на месец юли. Приходите са в размер на 16 442.4 млн. лв., разходите са 11 831.5 млн. лв., а излишъкът е 4 219.1 млн. лв.
Растежът на приходите спрямо аналогичния период на миналата година е 24.4%, което се обуславя отчасти от нарастването на получените средства от Европейския съюз (помощите се увеличават почти трикратно) и от по-високите данъчни приходи в страната. Приходите от корпоративен данък нарастват с 28%, от данък върху добавената стойност с 24.7%, от мита и митнически такси с 24.4%, от акцизи с 19.7%, от данък върху доходите на физическите лица с 14.6% и от осигуровки с 8.6%. Прави впечатление, че развитието при преките данъци е различно. Докато при корпоративния данък (ставка от 10%) растежът е висок, то при осигуровките (обща ставка около 32.5%) той е значително по-бавен, отколкото може да се предположи предвид нарастването на официалната заетост и на осигурителните доходи. Изглежда, че осигурителните ставки оказват влияние върху стимулите за плащане, тъй като създават значителна разлика между разходите за труд на работодателите и нетните заплати за работниците. В такъв случай възниква въпросът какво е решението. То е промяна в цялостния пенсионен модел чрез оттегляне на държавата от него. Тогава ще бъде налице пряка връзка между вноските на отделните хора и размера на пенсиите, които ще се получават. Натрупването на средствата в индивидуални партиди и инвестирането им позволява постигането на по-висока доходност, което означава и по-големи пенсии при същия размер на вноските. Осигуровките, които трябва да бъдат задължителни, са пенсионните и здравните, докато останалите могат да бъдат направени доброволни и да не са в държавни фондове.
Цялостната пенсионна реформа обаче изисква огромен ресурс поради наличието на скрит (имплицитен) дълг на държавата по дадените обещания на хората, които са правили вноски в настоящата система. Това ще бъде и едно от най-добрите решения от гледна точка на икономическа ефективност и благоприятни дългосрочни ефекти за използването на средствата от бюджетния излишък в момента. Тоест средствата не трябва да се изразходват, а да се натрупват в специален резерв, но не в т.нар. сребърен фонд, който има различна цел - а именно спасяването на сегашния модел.
Растежът на разходите в бюджета е 12.7%, което вероятно означава, че са извършени по-малко разходи от предвидените. Най-силно е относителното нарастване на субсидиите - с 55.6%, което е безспорно неблагоприятна тенденция, следвани от разходите за заплати и възнаграждения на персонала - 18.5%, социалните разходи - 12%, текуща издръжка - 11.4% и капиталови разходи - 10%. Единствено разходите за лихви намаляват, което е резултат от благоразумната политика за управление на публичния дълг. Растежът на разходите ще се ускори предвид плановете за използване на излишъка до края на годината. Те значително ще превишат първоначално предвидените според закона за бюджета за 2008 г. Все пак ще бъде изпълнена целта за излишък от около 3% от брутния вътрешен продукт, което се равнява на около 2 млрд. лв.
Като цяло изпълнението на бюджета до края на юли не изненадва. Растежът на данъчните приходи леко се забавя, вероятно поради по-ниската активност през летния сезон. По-важни обаче са намеренията на управляващите за съществено разхлабване на фискалната политика до края на годината, което ще създаде допълнителен инфлационен натиск. Нещо повече средствата ще бъдат преразпределени, но не към източниците на доходите - работещите в частния сектор, а към пенсионери, бюджетни служители и недостатъчно прозрачни обществени поръчки. По-добрите варианти за използването на излишъка са спестяването на средствата и за плащането на публичен дълг или за пенсионна реформа.
