Правителството на Турция се подготвя за ускорена работа по кандидатура на страната за присъединяване към ЕС чрез проект за трета национална програма, съобщи в понеделник заместник-премиерът Джемил Чичек. Чичек каза, че документът определя ангажиментите на правителството за следващите четири години и в него се предвиждат 131 законодателни промени, включително промени в конституцията. Чрез тези изменения законодателите искат да подобрят функционирането на съдебната власт и на други публични институции. Правителството изостана в дейностите във връзка с присъединяването миналото лято заради политически конфликти. Интересът на обществеността намалява заради подозрения за протакане от страна на представителите на ЕС.
Интеграцията на Турция към Европейската и световна общност представлява едно от най-големите и важни предизвикателства в геополитически, икономически и социален план. През 1945 г. Турция влиза в ООН, а през 1952 г. става член на НАТО. През август 1949 г. Турция се присъединява към Съвета на Европа и през 1963 г. подписва споразумение за асоцииране, въз основа на който през 1996 г. Турция и ЕС влизат в обща митническа зона. През 2002 г. турският парламент одобрява мерки и реформи, които да осигурят членство в Европейския клуб. По-късно през година Партията на справедливостта и развитието (АКП) печели парламентарните избори въз основа на обещанията си за изтръгване на правителствената корупция и съсредоточаване на всички ресурси върху европейското членство. В този състав на правителството, начело с министър-председателя Ердоган и бивш външен министър и сегашен президент на републиката, усилията им са сравнително успешни. През 2004 г. за първи път от 78 години е променен наказателният кодекс и е засилен цивилният контрол над армията. Въведени са радио програми на малцински езици, намаляват случаите на изтезание, подобрява се равенство между половете, забранява се смъртното наказание. За сметка на това, обаче, партията, която има фундаментално ислямистки корени, одобрява практики, които изправят на нокти армията, която заплашва с военна саморазправа, за да брани принципите на Ататюрк, но са подкрепяни от населението както показаха и последните парламентарни избори.
Предимствата от приемането на Турция в ЕС
- Икономически потенциал: 73-милионното турско население е в по-голямата си част изключително добре образовано, а голяма част от пазарите са все още неразработени.
- Геополитическо значение: Турция е врата към Близкия изток, което може да подобри отношенията и значението на ЕС за тези страни.
- Имиграция: Европейското население застарява, докато в Турция най-обширната възрастова група е тази на младите хора.
Против приемането на Турция в ЕС
- Степен на важност: След 2014 г. като евентуална най-ранна дата за приемане на Турция, тя ще бъде най-голямата страна по население (и площ). Германия, Франция, Италия и Великобритания естествено са против включването на още една голяма страна в управлението на Общността
- Турция в Европа? Неспазването на основните човешки права в Турция не се вписва с основните европейски принципи, което представлява и най-тиражираният аргумент против приемането на Турция
- Религия, корупция, вмешателство на армията в държавни работи, съдебна система
Правителството показва чрез новата пътна карта, че иска да работи по корупционните проблеми и неяснотите в съдебната система. Притесненията на ЕС по приемането на голяма ислямска страна в християнския съюз обаче са основателни в днешно време, когато екстремизмът удобно се асоциира с религията. Ясно е, че преди Турция да покаже ясно своето секуларистко лице, тя няма да бъде приета в ЕС. На геополитическо и икономическо ниво, обаче, Турция представлява скрит коз за задъхващата се европейска икономика в условията на световната ликвидна криза. Дебатът около приемането на Турция ще бъде разрешен от везните на общественото мнение, защото вземането на политическо решение, колкото и визионерско да е то, ще бъде взривоопасно за политическата и социална стабилност на континента. Турция хвърли ръкавицата с новата пътна карта, нека видим как ще реагира Европа.
