Националният статистически институт публикува данни от Евростат за ценовите равнища и физическия обем на брутния вътрешен продукт (БВП). Те се определят на базата на специално изчислени валутни курсове - паритети на покупателната способност, като целта е да се направи възможно съпоставянето на стойностите в единен стандарт.
От страните от Европейския съюз изразеният в евро стандарт на полупателна способност БВП на човек от населението е най-висок в Люксембург (276% от средното за ЕС 27) и Ирландия (146.3%) и Холандия (130.8%), докато най-ниските стойности са в Полша (53.6%), Румъния (40.7%) и България (38.1%). Ценовото равнище е най-високо в Дания (137% от средното за ЕС-27) и Ирландия (118%), а най-ниско е в Румъния (56%), Литва (55%), България (40%).
Стойностите за Люксембург трудно могат да бъдат сравнявани с останалите страни поради специфичния размер на населението на тази страна. Ирландия обаче представлява особено впечатляващ пример как последователната политика на пазарно ориентирани реформи, които разширяват стопанската свобода, създават повече възможности за хората, водят до ускорен растеж и първоначално застигане на по-развитите страни, а след това изпреварването им. Важното в случая е, че този забележителен успех се постига за относително кратък период от време - около 20 години и стимулира по-бедните страни от ЕС да прилагат подобни политики.
Съществуват множество различия между икономиките на Ирландия преди реформите и България, като трябва да се отчете фактът, че въпреки относителното си изоставане от страни като Германия и Великобритания средното равнище на доходите в Ирландия е значително по-високо отколкото е в България в момента. При (може би твърде) оптимистичен вариант от 6% реален растеж на дохода на човек от населението на година в страната и 2% растеж на същия показател за ЕС-27 на България са необходими 24 години, за да достигне средните доходи за ЕС-27. Подобни оценки обаче съдържат прекалено много условности, за да бъдат показателни. Резултатите са силно чувствителни към заложените допускания. Например, ако се приеме, че реалният растеж на дохода на човек от населението в ЕС-27 ще бъде 3%, тогава необходимият период за настигане ще бъде 33 години, аналогична е ситуацията, ако растежът в ЕС е 2%, а в България е 5% годишно - тогава са необходими около 32 години за изравняване.
По отношение на ценовото равнище България отново се нарежда на последно място в ЕС-27. Цените условно могат да се разделят на търгуеми и нетъргуеми продукти. По отношение на търгуемите продукти може да се каже, че до голяма степен там ценовото равнище вече е достигнало средното за ЕС, като за някои групи стоки цените в страната са дори по-високи отколкото в повечето европейски страни. Все още цените на услугите са по-ниски и именно при тях през следващите години ще протича по-интензивен процес на конвергенция. Фактор за това може да бъде нарастването на производителността и заплатите в сектора на търгуемите продукти, което ще води и до по-високи заплати и цени и при нетъргуемите.
Важното обаче, особено в по-дългосрочен аспект, са политиките, които ще бъдат прилагани през следващите години в страната. В случая важни стъпки са реформирането на съдебната система и полицията, които представляват най-големите провали на държавата, тъй като тя не успява да обезпечи правото на живот и на собственост за хората. Важни предпоставки са още промените в пенсионната система, която трябва да бъде приватизирана, а ролята на държавата да бъде сведена до изплащане на поетите вече задължения (имплицитният дълг трябва да стане експлицитен или признат) и подпомагане на хората, които по обективни причини не могат да се осигуряват сами. Освен това трябва да се подобри средата за правене на бизнес чрез по-малко регулации и като цяло да се намали данъчната тежест и намесата на държавата в икономиката като съществено се ограничи преразпределението на създадения доход през бюджета. Това до голяма степен се застъпва с мерките, предприети в Ирландия, които са допринесли за бързото й развитие. Последните 10 години показват, че те действат и в България, следователно още по-стриктното им прилагане действително ще доведе до желаните резултати.
Графика 1: Индекс на физическия обем на БВП на човек от населението 2007, ЕС27=100
Източник: Национален статистически институт
