Лудвид фон Мизес умира на 92 години, Фридрих Хайек на почти 93, а Милтън Фридмън на 94. Трима икономисти, гигантски умове, умели познавачи на икономическата теория, предводители на пазарния ред, се радват на дълъг и ползотворен живот. Тук се появява интересният въпрос дали тяхната изключителна икономическа рационалност или просто случайността на природата ги дарява с такъв дълголетен и ползотворен живот. Разбира се, ако прибавим Кейнс, живял 63 години, и Маркс, живял 65 години, тази логика би претърпяла крах още преди нейната проверка (и затова няма да илюстрираме с тях това въведение по чисто не-идеологически причини). Нека затова използваме възрастите на тримата либерални икономисти като идея и потърсим някаква взаимовръзка между рационално поведение и качество на живот.
Рационално поведение е понятие, което търпи различни интерпретации. Нека допуснем, че един човек бива най-рационален, когато има най-голяма лична свобода като абсолютното право на частна собственост и свобода на движение. Тоест един индивид има правото да реши как да използва своето време и таланти, като няма правото да нарушава това изконно право на други индивиди и съответно върши това, което най-силно го облагодетелства индивидуално. Тук обаче идва и функцията на държавата - да изгради система, която предполага стабилни парични носители, осигурява коректното и безпристрастно изпълняване на различните видове договори, предпазва своите граждани от агресори, които целят да отнемат тяхното частно имущество и предоставя т.н. "обществени блага" като улично осветление, пожарна помощ и др.
Ако комбинираме понятията лична свобода и правителствена намеса, то един индивид се радва напълно на своята рационалност, когато намесата на държавата в икономиката е на своя минимум. Индексът на американската фондация Херитидж показва, че средната стойност за икономическа свобода за ЕС-27 е 70.3, което попада във втората категория под върха като "Главно свободни" и се нарежда на завидното 29-то място в общата класация, при средна стойност за света от 60.6, а за цяла Европа от 67.5. Щатите са на 5-то място в класацията с 80.6, тоест с над 10 пункта над средното за Европа (въпреки че Великобритания е с 79.5, Дания - 79.2, Естония - 77.8 и т.н.).
Нека приемем началната идея за продължителност на живота като мерило за неговото качество (избягваме да включим субективни понятия като щастие). Данни на Световната банка показват, че продължителността на живота в Еврозоната е 80 години, докато в Щатите тя се колебае между 77 и 78 години в последните години. За България този индикатор има за стойност 73 години, но при стойност на показателя за икономическа свобода от 62.9. Рискувайки да направим извод без ползването на статистически тест, можем лесно да забележим, че жителите на по-свободните страни се радват на по-дълъг живот. Разбира се, продължителността на живота пряко зависи от разполагаемия доход и достъпа до здравни услуги, които обаче се набавят при наличието на по-голяма икономическа свобода спомагаща за по-високо обществено богатство.
В този ред на мисли, интересно е да се добави, че според изследване на Уилкинсън (1992)[1] над взаимовръзката между доходи и смъртност, той открива, че промяната на доходите при по-бедните има по-голям ефект върху продължителността им на живот отколкото при по-богатите прослойки, тоест ефектът на забогатяването отмира и се забавя. Нашата препоръка към дългосрочно мислещите държавници е да се стремят да подобряват икономическата свобода в България, защото такива стъпки водят до забогатяване, а оттам и до по-добро качество на живота у нас. Най-доброто доказателство е демонстрираната рационалност на либералните икономисти (поне в тази извадка), при които може би се крие тайната на дълголетния живот.
[1] Wilkinson, R. G., Income distribution and life expectancy BMJ: British Medical Journal, 1992
