През последните месеци и години относително периодично в общественото пространство се засяга темата за ролята значението и очакванията от работата на държавната администрация. Тя играе изключително важна роля за развитието на икономиката, тъй като от адекватното й позициониране, ефективността на работата и качеството на административното обслужване зависи развитието на бизнес средата, която е решаваща за конкурентноспособността на цялата икономика. В последните години се забелязва тенденцията заплатите в държавната администрация да нарастват по-бързо (около 40,5% спрямо І-во - ІV-то тримесечие на 2007г.) отколкото растат заплатите в частния сектор (28%). Това по своята същност предизвиква изкривявания в икономиката, като води до различни негативни последсвия. От друга страна по предварителни данни издръжката на общите държавни служби за 2008г. ще струват на българския данъкоплатец над 2 млрд.лв[1]. При всички тези "положителни" тенденции за развитие на администрацията отново наблюдаваме ниска ефективност и лошо качество на предлаганите услуги. Неминуемо една от основните причини е липсата на конкуренция при предлагането на специфичните услуги и стимули за подобряване на производителността на труда. За да се ограничи този процес е необходимо използване в по-голяма степен на иновационни методи за управление и функциониране, които съчетани с оптимизирането на администрацията ще позволят предоставянето на по-качествени услуги.
Какво показват данните? Продължение ...
В сферата на опитите за квантифициране и даване на оценки да работата на държавната администрация има редица показатели и още повече различни индекси съставени на базата на различни наблюдаване и измервани показатели. Един от най-често използваните показатели това измерването на разходите за издръжката и съществуването на държавните служби съотнесени към БВП на страната.
През 2005г. разходите за общи държавни служби са били около 2.9% от БВП, докато за 2008г. се предвиждат да достигнат около 3.4% от БВП на страната. В допълнение на това за периода 2005-2008[2] г., увеличението на общите разходи[3] , включени в категорията общи държавни е около 64,4%. От друга страна за същия период номиналния растежът на БВП (измерен по текущи цени) на база 2005 г.,обаче е около 44%. Това на практика означава, че тази категория държавни разходи (в най-голямата си част за издръжка на администрацията) нарастват по-бързо, отколкото икономиката, която трябва да ги финансира. Това противоречи на икономическата логиката, дори и ако предположим, че поради растежа на икономиката натовареността на държавната администрация се е увеличила в някаква степен. Тази постановка не би трябвало да е възможна най-малко предвид повишаването на софтуерното и хардуерно осигуряване в администрацията, както и все по-голямото въвеждане на ИКТ в ежедневната практика на държавната администрация.
В допълнение на това непрекъснато се провеждат значителен брой обучения за повишаване на квалификацията на държавните служители. Това в съчетание с гореописаните тенденции за въвеждане на ИКТ би трябвало да предполага нарастваща ефективност, а не обратното. Ако приемем, че производителността на държавната администрация наистина нараства през годините, то значи разходите, които се отделят зае финансирането й, нарастват дори с още по-големи темпове. Тоест, ако производителността е останала относително непроменена или дори намаляваща, каквито са практическите съмнения на всеки бизнес опитвайки се да се съобрази с административните порядки на работа, то въпросът несъмнено трябва да бъде насочен към целесъобразността на онези разходи, които са били направени за нейното повишаване, но не са дали желания ефект.
Графика
Източник: Министерство на финансите, ИПИ
Насоки за промени
Един възможен подход за осъществяване на по-ускорени и ефективни (реални) реформи в държавната администрация, неминуемо би трябвало да включва:
- Електронно правителство не на хартия, т.е. ефективно работа на държавната администрация с достиженията на информационните технологии. Още през 2002 г. е приета в България стратегия за електронно правителство, но според изследване, базирано на индекса "е-Европа 2005", България се нарежда на последно място в ЕС според показателя "степен на развитие на електронното правителство". Информационните технологии спомагат за улесняване на връзката между гражданите и администрацията, по-бързо предоставяне на услуги, по-голяма информираност, което прави работата на държавните служители по-прозрачна и ограничава условията за корупция и намалява разходите в държавните структури
- Концепцията за обслужване на "едно гише" е въведена с Решение № 878 на МС от 29 ноември 2002 г. Тя е свързана с концепцията за електронно управление в страната и изграждане на единна функционална и информационна система за управление и административно обслужване на централно и на териториално ниво. Предпоставка за реализирането на "едно гише" в неговата пълна функционалност е поддържане на единен вътрешноведомствен документооборот между отделните структури, интегриране на информационните системи на администрациите, въвеждане на електронно правителство. За съжаление до сега практиката показва, че на твърде малко места едното гише функционира адекватно по отношение на ефективността на работата си.
- въвеждане на механизми за „доказване на съществуване", като това трябва да се извършва на базата на оценка от необходимостта от опериране на различните ведомства и осъществяване на периодичен независим анализ на съществуващите административни структури с цел оптимизиране на персонала, закриване на ненужни или дублиращи се звена и/или институции. Това „доказване на съществуване" трябва да става чрез отчет за дейността, посочване на причините, поради които не е решен проблемът (ако в предишни отчети е дефиниран проблем/и), причина за възникването им и представяне на ясен план как това се очаква да се постигне в бъдеще. По този начин най-ефективно ще се приложи принципът на отчетност пред обществото и данъкоплатците, които финансират съществуването на всички тези институции, комисии, агенции и съвети. Така ненужните, прахоснически и лошо управлявани дейности ще се преразгледат внимателно, ще се приватизират или ще се прекратят.
Като адекватен пример за такъв вид политика може да се даде САЩ, където през февруари 2006 година Офисът по управление и бюджет представя доклад на президента с преглед на програмите и агенциите, които трябва да се прекратят или реформират. За 2007 година този доклад препоръчва прекратяването на 91 програми,което ще доведе до 7.3 млрд. долара спестяване за бюджета; 50 програми, в които да се извърши значително ограничаване на дейността, като резултатът ще е 7.4 млрд. долара по-малко разходи за бюджета; и 16 програми, които основно да се реформират и да спестят 5.7 млрд. долара.
- Разбира се, принципът на „доказване на съществуване" трябва да бъде съпроводен и с реално оптимизиране на заетите в държавната администрация, което неминуемо означава и съкращаване на административния апарат. Възможен подход при намаляването на държавната администрация би могъл да бъде по аналогията на практиката в Нова Зеландия. Там е постигнато намаление с 60% на размера на държавната администрация, измерена чрез броя на заетите в нея, за периода 1984-1995 г. В допълнение на това, спестените средства биха могли да финансират както по-високото заплащане на останалия персонал, така и намаляване на изземването на финансов ресурс от гражданите и фирмите.
Реализирането на такъв род реформи със сигурност ще повиши качеството на предлаганите услуги от държавната администрация, което пък е предпоставка за неимоверно повишаване на възможността на предприемачите да разпределя икономически по-ефективно ресурсите си, като това е една от основните предпоставки за по-добро икономическо развитие.
[1] По данни от закона за държавен бюджет за 2008г.
[2] За 2008г. данните са прогнозни
[3] Перото в държавния бюджет "Общи държавни служби" обхваща финансирането на основните разходи, предвидени за публичната администрация (министерства, ведомства, Комисия за финансов надзор, Сметна палата, общини), Българската академия на науките и висшите държавни училища. Тук не се включват специфичните разходи (за отбрана и сигурност, образование, здравеопазване и др.), които се отчитат в отделни обособени пера.
