Протестите на млекопроизводителите и решението, което е на път да вземе правителството за отпускането на допълнителни средства от бюджета за субсидии, за пореден път показват, че една организирана група хора може да бъде много силна на политическата сцена, дори когато исканията им са в ущърб на нетните данъкоплатци в страната. Сигурно е, че изпълнението на исканията на млекарите ще доведе до глоба от Европейската комисия (ЕК), която ще дублира размера на субсидиите. Дори министърът на земеделието Валери Цветанов, който поиска от правителството 60 млн. лв., даде ясен знак, че не е съгласен с тази политика: „Осъзнавам какво правя, но фермерите непрестанно искат въпросната сума, а протестите стават все по-силни"[1]. Ако министърът се чувства притиснат от исканията на няколко стотин млекопроизводители, тогава какво ще стане, когато птицевъдите, свиневъдите, зърнопроизводителите и останалите сектори от земеделието поискат помощи от държавата с довода: „млекарите получиха субсидии, защо не и ние!". А този довод ще става все по-легитимен и силен в предизборната обстановка. Колко глоби ще трябва да платим ние, данъкоплатците в страната? И за какво? Земеделието не дава признаци да се оправя именно заради помощите и държавните интервенции, които пречат на естествените пазарни процеси и на успешното преструктуриране на сектора в условията на пазарна икономика.
Трябва ли да се дават субсидии?
Изглежда, че мерките на протекционизъм за земеделците са се превърнали в една от най-болните теми в глобален аспект. След като миналата седмица се провалиха за пореден път преговорите на Световната търговска организация (СТО) заради неразбирателство за митата и предпазните мерки за земеделските продукти, сега субсидиите за селскостопанските производители са на дневен ред и в България.
Обективният икономически анализ, обаче, показва недвусмислено, че субсидиите са вредни. В действителност те обричат малките и неефективни земеделци на бавен фалит, правят ги зависими от държавата и пречат на повишаване на ефективността в целия отрасъл. А от това губят и потребителите. В България средният брой крави на едно стопанство е едва 2.8 броя. За разлика, в Дания в едно стопанство се отглеждат средно 85 крави, във Великобритания - 74, Чехия - 63, Германия - 38, Канада - 66, САЩ - 128, Австралия - 280 и Нова Зеландия - 350.
Според данни на Министерство на земеделието и храните кравефермите в страната са 124.9 хил. броя. Това означава, че средно на едно стопанство се падат близо 500 лв. oт исканите допълнителни средства. Разбира се, не е ясно колко от регистрираните ферми ще получат субсидии. При всички положения големите стопанства ще получат повече, докато малките ферми с няколко крави ще вземат значително по-малко. Но докато получават наготово пари от държавата, те нямат достатъчни стимули да се развиват, да се обединяват и да инвестират в по-производителни стопанства.
Според справка на Министерство на земеделието от началото на годината вече са били раздадени 58 млн. лв. за сектор животновъдство. От тях 10.8 млн. лв. са разпределени по целевата субсидия за подпомагане на качествено мляко на 1652 фермери или 6538 лв. средно на фермер и отделно са изплатени 41.75 млн. лв. помощи на 10895 животновъди или средно по 3832 лв. на стопанство. Тук дори не споменаваме нисколихвените кредити за закупуване на фуражи на животните, които се отпускат от държавен фонд „Земеделие".
Според данните на министерството излиза, че една сравнително малка част от регистрираните стопанства получават милиони левове помощи. Време е това преразпределение на средства да спре, защото ползите са повече от неясни, а вредите стават все по-осезаеми под формата на глоби. През 1987 г. Нова Зеландия прекратява щедрите помощи за земеделците. До тогава животновъдите получават около 40% от доходите си от държавата под формата на субсидии. След решителните мерки, обаче, едва 1% от дохода за фермерите се формира от държавни помощи в момента. Тази политика не е довела до краха на селското стопанство на зеления остров, а напротив. Земеделските стопанства са станали по-производителни и по-отворени към пазарните тенденции и потребителското търсене.
А да се намали ДДС за храните?
Друга организирана група (Българска асоциация на хранителна и питейна индустрия) искат намаление на ДДС за хранителните стоки до 10%. Това също ще бъде вид държавна подкрепа, защото самите преработватели заявиха публично, че нямат намерение да намаляват потребителските цени на продуктите си. Диференцирането на различни данъчни ставки, обаче, е в противовес с идеята за неутралност на секторите по отношение на данъчно третиране и равнопоставеност на данъчните субекти.
Ролята на държавата трябва се изразява в това да създава условия за наличие на конкуренция, за намаляване на пречките пред навлизане в сектора, а не да определя кои сектори от икономиката „заслужават" да бъдат подпомагани. Защото последното се нарича централно планиране.
Какво да (не) се прави?
В тази обстановка, най-разумно и правилно ще е правителството да не се поддава на исканията на нито една от двете групи. Защото, ако това се случи, ще предизвика верижна реакция от други сектори и заинтересовани групи. А в предизборната обстановка е все по-трудно да кажеш „не".
Нетните данъкоплатци ще бъдат тройно губещи от подобно стечение на обстоятелствата, защото субсидиите идват от техния джоб, пак от там ще трябва да се платят наложените санкции от ЕК и в крайна сметка те понасят негативните последици от изкривени пазарни сигнали и неефективно разпределение на ресурсите в икономиката.
[1] В-к Сега, 7 август 2008 г.
