Гордо, ръководителите на преименуваната Насърчителна банка в Българска банка за развитие* заявиха тази седмица, че от септември ще започне да действа Националният гаранционен фонд. Фондът ще гарантира заеми от търговските банки за микро, малки и средни предприятия, които в противен случай не биха получили кредити поради липса на обезпечения.
Близо 8-9 години, след като идеята за този фонд започна да се лансира в публичното пространство, изглежда, че ще стане факт. За съжаление. Това начинание не се вписва в идеологията на стопанска политика, основана на принципите на свободен пазар, а на фона на световните икономически събития изглежда дори абсурдно.
Съществуването на подобен фонд дефакто поставя под въпрос ефективността на банковата система в страната. Ролята на банките като финансови посредници е да дават кредити и те се специализират именно в измерването на риска и в оценяване на добрите идеи. Държавата, в лицето на държавните служители, нямат това специфично знание. Не им и трябва. Те не действат в конкурентна среда и частна собственост на средствата за производство. Недвусмислено доказателство за това е провалът на публичните институции в разпределението на еврофондовете, които не могат да спазят дори административните правила и бюрократични критерии за ефективност. Да не говорим за реална икономическа целесъобразност на преразпределените средства.
За разлика от държавната машина, свободният пазар работи ефективно. Една от причините за това е фактът, че рискът се носи от предприемачите, но те получават и печалбата. Чрез фонда се изкривява този основен принцип. Предприемачите в лицето на банки и фирми ще получават печалба, а рискът ще се носи от данъкоплатците. Защото държавата е само абстракция. Не тя плаща заплатите на държавните служители, не тя финансира строежа на пътища. А хората, които работят, създават добавена стойност, рискуват.
Последиците от съществуването на този фонд не се изчерпват само с наличието на тази несправедливост. Всяка интервенция от страна на държавата на свободния пазар води до изкривени стимули, погрешни решения на предприемачите, насочване на капитал в непечеливши идеи. След като една бизнес идея не може да спечели доверието на финансовите експерти, защо трябва да се подпомага от държавата? Дори и да не се окаже провал, икономическата полза може да е прекалено малка спрямо риска, който се поема.
Субсидирането на земеделието в България, например, е една от причините за съществуване на толкова много неефективни и малки стопанства, които са на ръба на оцеляването. Вместо да се обединят по силата на пазарната логика, те продължават да съществуват заради субсидии и надеждата за помощи. И последиците не са розови - земеделието е най-болният отрасъл в икономиката.
Трудно може някой да ни убеди, че банковата система в страната не е достатъчно добър посредник между спестяванията на хората и инвестициите на компаниите. В България през последните години се забелязва кредитен бум поради развитието на финансовия сектор, увеличаващата се конкуренция между банките и експанзионистичната паричната политика на Европейската централна банка. Обемът кредитите е нараснал с 64% през 2007 г. спрямо предходната година. В тези условия, идеята за създаване на подобен фонд и насочване на средства към „приоритетни отрасли" няма как да не създаде асоциация със злоупотреби, корупция, неефективност.
Нещо повече, съдбата на най-големите ипотечни компании в САЩ Fannie Mae и Freddie Mac, които бяха застрашени от фалит и решението на американското правителство да отпусне заем за стабилизирането им и да изкупи техни дялове, беше последвано от редица критики.** Планът на правителството беше наречен "национализация на загубите". Проблемите се коренят в статута на тези финансови институции, които макар и привидно частни, са се осланяли на държавна подкрепа и са получавали гаранции от държавата, т.е. те за квази-публични. В крайна сметка мащабът на кризата доведе до тотално загърбване на пазарните принципи. Но защо управляващите в България не си вземат поука от грешките на останалите? Фактите са налице - интервенциите от страна на държавата никога не водят до добри резултати, независимо какви са били намеренията.
* Повече по темата за Насърчителна банка може да прочетете в бр. 360 от бюлетина от Зорница Манолова.
** Във вестник "Finаncial Times" на 15 юли излезе статия, озаглавена "Довиждане капитализъм" като реакция на непазарните решения и план за спасение на ипотечните компании. В юлския брой на сп. "Economist" също се осъждат действията на американското правителство, в резултат от които тежестта от погрешните финансови решения се стоварва върху данъкоплатците.
