Наблюдението ни на практиката с европейските проекти в България и Европа показва, че:
- Редица разточителни проекти не насърчават заетостта и увеличаването на човешкия капацитет, нито допринасят за развитието на регионите или административния капацитет. Примери има в много от оперативните програми, без изключения. Например, финансират се дейности, които така или иначе ще се осъществят от дадени фирми, т.е. реално не е необходимо европейско финансиране, или пък се обучават хора на умения, които просто не се търсят на пазара на труда.
- Невъзможно е да се пресметнат бюрократичните разходи за България, свързани с европейските пари. Въпреки че част от тях се финансират от ЕС, то немалка част се поемат от българските данъкоплатци и затова очакваните ползи са много по-малко. За пример ще посочим, че повече от 800 млн. евро годишно се харчат за бюрокрацията на европейско ниво, свързана с фондовете.
- Правилото, че ако една страна трябва да похарчи парите за определен период или ще ги загуби води до ужасяващото поведение на националната и местна администрация, които просто харчат.
- Предварителният процес на дефиниране на приоритетите и основните насоки за евро финансиране водят до пълна или много ограничена невъзможност да се финансират дейности, които биха имали много по-голям положителен ефект върху икономиката, отколкото част от настоящите. Правителството, дори и да иска и да вижда, че част от парите са определени за нерелавантни цели не е в състояние да действа поради съществуващите правила.
- Сложността на структурните фондове (което не винаги означава, че има повече контрол, както се оказа) е причина за големи възможности за измами. Проблемите с тях са една от постоянните причини Европейската одитна палата да не заверява вече 13 години бюджета на ЕС. Палатата установява, че поне 4 млрд. евро, които са похарчени от ЕК просто не е трябвало да се харчат. В последния си доклад одиторите посочват, че само 31% от проверените проекти са изрядни (цифрите са само за 90 разгледани проекта!!).
- Основната цел на структурните фондове е да намалят разликата в икономическите условия между регионите в Европа. За съжаление, няма убедително доказателство, че това се случва въпреки похарчените милиарди. През 1989 година има 44 региони, попадащи в първата група (най-лоши показатели за безработица, нива на доходите и др. в сравнение със средните европейски). През 2003 от тях 43 все още са в същата група!
Също така, има няколко причини политиците да обичат европейските пари:
- Да се завърнеш от Брюксел и да дадеш пресконференция твърдейки, че си успял да договориш допълнителни пари за даден регион, сектор или община е особено привлекателен стимул за всеки политик.
- Българското правителство (не само настоящото, но и предишното, свързано с европейската интеграция) се интересува значително повече от конкретния размер на парите, които ще получим, и не толкова от това какви проекти ще се финансират и дали няма да насърчат такова поведение на фирмите и гражданите, че последните да очакват все повече пари било то от правителството, ЕК или друг субект.
- Получаването на парите от структурните фондове често се цитира като може би единственият ефективен инструмент на ЕК да се намеси в страни като България и да наложи трудните реформи.
- Да не забравяме, че все повече хора, жители на ЕС имат негативно отношение към Съюза. Резултатите от референдума в Ирландия наскоро показаха, че в тази страна дори има мнозинство по този въпрос. Парите от структурните фондове са най-удобното средство, използвано от комисията, за да си осигури подкрепа и да компенсира обикновените граждани за нанесените вреди. Субсидиите и преразпределителните програми на ЕС са „съвсем естествен" механизъм да се отплатят за това, че бедните региони са част от голямата европейска икономика и понасят понякога безумните европейски регулации в ущърб на нормалната логика.
Евентуален извод е, че май има значителни доказателства за трайни негативни ефекти от структурните фондове за икономиката. По-оптимистичният извод е, че трябва експлицитно да се покажат положителните нетни ефекти за да бъдем сигурни, че не разрушаваме обществото си като насърчаваме подобно поведение както от администрацията, така и от всички потенциални получатели.
