Смятате ли, че програмите на двамата кандидати за президентския пост в САЩ в областта на икономиката, енергетиката и околната среда са ясно изразени, добре разбираеми и приемливи? Ако отговорът ви на този въпрос е „не", дори що се отнася до единия от кандидатите, то това е в следствие на незадоволителната работа на техните съветници.
Политическият съветник в предизборната президентска кампания в Америка играе две много важни роли: първата е да развие цялостна и съгласувана политика върху различни публични теми с интелектуална задълбоченост и политически нюх, а втората е да съветва или по-скоро образова кандидата за президент по дадените теми и проблеми, които се дискутират по време на кампанията.
По-късно тази година американската публика ще трябва да избира между двама кандидати за президент, при които се наблюдава липса на достатъчен бизнес опит в частния сектор, но най-вече на предприемачески дух и инициатива. И двамата имат оскъдни познания по икономика като досега са показали неопитност и недостиг на икономическо мислене що се отнася до вътрешни и глобални икономически проблеми, с които Америка трябва да се справи. Поради това, по-голяма част от отговорността се пада върху техните икономически съветници, които трябва да компенсират за некомпетентността на двамата сенатори. Тук е важно да си припомним, че сегашната ситуация е в контраст с миналото, когато кандидати за президент на САЩ са базирали своите платформи на икономически теми. Най-виден сред тях е Роналд Рейгън, който е следвал икономика и е демонстрирал явен интерес по всички икономически въпроси.
Никой от двамата кандидати (особено Барак Обама) не са били предизвикани от американските медии или от своя опонент да защитят икономически си програми и виждания. Този факт не трябва да служи като успокоение за техните икономически съветници, които може би се надяват да преминат през изборната кампания като маскират незнанията на своите „шефове" без да се налага те да покажат по-задълбочено разбиране върху икономически проблеми и теми.
Когато претендентите за президентския пост обещават да се справят с американския дефицит, те трябва да представят убедителен план на действие. През 1988 г. Буш баща, тогава кандидат на републиканската партия за президент, представя доста убедителна програма за това как ще балансира бюджета на САЩ - като не позволява съвкупните държавни разходи да надвишат нивото на инфлацията и като оставя реалния икономически растеж да намали дефицита без да увеличава нивото на данъчните облагания. Тази икономическа стратегия е известна под името „гъвкаво замразяване" (flexible freeze) и се оказва печелившата формула, която позволява на първия Буш да изпревари своя опонент и да спечели президентските избори. Планът на Буш баща би се оказал печеливш, ако той не се беше отказал от него през първите месеци на своя мандат. По ирония на съдбата, подобен план се прокарва по-късно, в края на 90-те години като компромисно решение между тогавашния президент Бил Клинтън и републиканския конгрес. Прокарването му довежда до бюджетен излишък.
Фискалната стратегия на Обама е напълно неправдоподобна. Според националния съюз на данъкоплатеца, Обама е обещал да увеличи държавните разходи по редица правителствени програми до 344 милиарда долара годишно. Той възнамерява да плати за тези разходи като облага с по-високи данъци „заможните" американци, които представляват 1% от американското общество, а вече плащат около 39% от данък общ доход в страната. Но приходите, които Обама се надява да осигури с неговите повишени данъци, реално не съществуват и са измамни, защото богатите американци ще намерят законови и данъчни вратички, за да избегнат по-високо облагане. Лорънс Линзи, бивш член на федералния резервен борд в САЩ и сегашен управител на националния икономически съвет, показва в цифри как предложението на Обама би ограбило частния сектор с цели $5, за да обогати американското правителство само с 1 долар.
Нобеловият лауреат и ‘баща на еврото' Робърт Мъндел наскоро направи изявление, в което предупреждава, че ако Обама не поднови данъчните облекчения прокарани през 2003 год., САЩ ще изпадне в голяма икономическа рецесия.
Икономическият екип на Маккейн е разработил по-отговорна фискална политика, но трябва да обясни в кои области и как Маккейн смята да намали разходите (особено след като наскоро се закани да ги увеличи с 69 милиарда долара), за да достигне предложения от него балансиран бюджет и икономически растеж. Ако Маккейн успее да артикулира и защити икономическия си план, той ще има голямо предимство пред Обама, чиято икономическа програма е доста безотговорна и пагубна за американската икономика.
Официалната позиция на Обама относно търговската политика на САЩ предизвиква доста критики. От неговите изявления става ясно, че той не разбира от свободна търговия, дори да уверява своите симпатизанти, че вярва в нея (Забележка: Свободна търговия означава търговия без вредни регулации, условности и тарифи.). Всеки добър икономист след Адам Смит е „за" свободната търговия, защото тя води до повече спечелили, отколкото загубили продавачи и купувачи. Маккейн има огромен архив от официални становища и гласувания в полза на свободната търговия, но трябва да представи своите икономически становища по-убедително.
Обама е особено неубедителен, когато защитава „енергийната независимост" на САЩ, а след това в същото изказване подкрепя високите данъчни облагания за нефтените компании, които ще изгубят стимула да инвестират и да произвеждат. Неговите други предложения също ще намалят енергийното предлагане, а липсата на правдоподобен план за повишаване на вътрешното енергийно предлагане само ще влоши американската зависимост от внос на енергия.
Маккейн получава перфектната възможност да обори Обама, но като че ли той се страхува да отиде там, където трябва, а именно пред Арктическия национален резерват за дивата природа. Неговите съветници трябва да намерят правилния език, с който да обяснят на американската публика, че ползите от добива на нефт в територията на резервата са значително по-големи от разходите, особено в предвид националната стратегия за сигурност на САЩ, сегашната тревожна икономическа ситуация, както и наличието на технологии, които ще намалят вредните ефекти върху околната среда, ако се разреши сондирането в Арктика.
Нито един от икономическите екипи на двамата сенатори не успява да представят икономическите дилеми, пред които е изправено американското общество на своите кандидати за президент на САЩ. Маккейн и Обама не са запознати с нужните факти и аргументи относно икономиката и това е видно от техните икономически и политически наивни и прости становища.
Засега Маккейн има по-силен икономически екип от Обама, но неговите икономически съветници трябва да го отучат от някои негови погрешни икономически схващания. Обама, от друга страна, би трябвало да отстоява идеята за „промяна", но неговата икономическа платформа се уповава на добре познатите и неуспешни идеи на демократическата партия, които водят до по-голяма безработица и слаб икономически растеж, а именно: стратегията „облагай-харчи-регулирай и засилвай ролята на синдикатите". Защитата на тези идеи прави Обама уязвим не само пред своя опонент, който до сега не се е възползвал от по-добрата си позиция, но и пред американските медии, които с малко повече усилия и разследвания биха изложили слабата икономическа програма на демократическия претендент за президентския пост на САЩ, както и пагубните последици от неговите предложения за икономическото бъдеще на страната.
* Преводът е на Ренета Димитрова, стажант в ИПИ. Оригиналната статия в „The Washington Post" е достъпна тук.
