След решение на Управителния съвет от 08.07.2008 г. Държавен фонд „Земеделие" ще предоставя кредити за закупуване на фураж и фуражни компоненти като началната дата за договаряне на средствата е 10 август 2008 г., а крайната дата на изплащане - 15 декември 2008 г. Кредитите ще се отпускат с годишна лихва от 3% и гратисен период от 1 година и обхващат покупката на зърнени култури, комбинирани фуражи, груби фуражи и други. По мярката се предоставя държавната помощ de minimis, която се изразява в брутния еквивалент безвъзмездни средства на кредита, изчислен по методика на Министерството на финансите.
Общият размер на предоставените на един земеделски производител помощи de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 7 500 евро за период от три данъчни години. Този таван се прилага независимо от формата и целта на помощите.
Миналата година Държавен фонд „Земеделие" предостави и други два целеви кредита. Единият за закупуване на семена, а другият за закупуване на минерални торове за производство на пшеница. И те са нисколихвени с дълъг гратисен период.
Тази политика на отпускане на кредити, субсидии, помощи и пр. показва, че държавата смята, че самите земеделски производители не могат да се справят, не произвеждат достатъчно и не могат да намерят финансиране за дейността, с която са се захванали. Явно държавата, и в частност чиновниците, взимащи тези решения, знаят колко и каква продукция трябва да се произведе без да имат предвид сигналите на пазара. Проблемът при подобни практики е, че се направлява производството без да се взима предвид последващата реализация на продукцията. След голямото кредитиране (за двете направления през 2007 г. общата сума на отпуснатите кредити е 40,000,000 лв., а по новото - 15,000,000 лв.) може да се окаже, че продукцията е в огромно количество и не отговаря на търсенето. В такъв случай има опасност от разоряването на някои земеделци, заради последващия спад на цените на земеделска продукция.
Друг основен момент при подобно кредитиране е облагодетелстването на конкретни групи производители, а другите, които няма да имат тези преференции в последствие трябва да се конкурират с тях на пазара. Това подтиска и демотивира наистина ефективните производители, които са положили огромен труд и са вложили големи инвестиции. Държавата обикновено се фокусира върху финансирането на подобни кредити, а не отчита колко ще струва ползата от помощта на данъкоплатците или пък какъв е финансовият риск, свързан с нея. Не се дава и оценка на отражението върху целия отрасъл, икономическия растеж и устойчивото развитие. Напротив, преференциалните държавни политики водят до неефективно разпределение на ресурсите според тяхното най-продуктивно използване и пречат на развитието на отрасъла, а специалното третиране създава групи със специални интереси, което не е в съответствие с критериите за икономическа ефективност.
Третият важен аспект на кредитирането на определени субекти с нисколихвени кредити е невъзможността да се откроят най-продуктивните. Земеделието е основен отрасъл в икономиката и е един от най-силно конкуриращите се сектори. Това означава и по-малко ресурси за разпределяне. Способността за промяна в цените и възможния продукт е силно ограничена. Така малките земеделски производители трудно биха могли да се финансират сами, ако искат да разширят или развият дейността си. Един от начините е взимането на кредит, но те трябва да докажат, че са надеждни и да спечелят доверието на банките. За ефективните производители няма да е нужно насърчението и преференциалното третиране от страна на държавата. Държава също така не трябва да определя какво количество от какъв продукт да се произвежда и да отпуска пари под формата на субсидии, помощи или нисколихвени кредити на някои производители, за да се достигне определения обем, а в същото време останалите производители - конкуренти да си плащат пазарната цена за кредит.
