В понеделник се проведе конференция за избирателната система между важните политически субекти в страната по инициатива на президента. Изказаха се мнения за и против смяна на статуквото в сегашния избирателен закон и по-конкретно - въвеждане на някакъв мажоритарен или преференциален елемент в избора на народни представители. Интересно дали участниците в конференцията предварително са се били запознали с един позабравен фейлетон на Алеко Константинов, който представя примерен избирателен закон в контекста на българската политическата система в края на 19-ти век. Ето и някои извадки[i]:
Гл. III чл. 9 Избираими за народни представители са всички български граждани, които се ползуват с доверие на правителството и имат участие в някое държавно или общинско предприятие. Избираемостта на рогатия добитък подлежи на оспорвание.
Гл. III Чл. 11. Всеки избран за народен представител може да не бъде касиран, ако даде формална клетва, че ще мълчи през всичкото време на сесиите.
Гл. III Чл. 20. Гласоподаването е явно и бюлетините се пущат със снопове. Един избирател може да гласува под разни имена, догдето се умори. Пазачите на вратата имат право да прегледват предварително всяка бюлетина.
Гл. IV Чл. 22. Срещу името на всеки избирател, който не е гласувал, членът на бюрото отбелязва, че е гласувал, и пуща в урната приготвени бюлетини.
Нека започнем анализа от по-далеч от този контекст. В Конституцията от 1879 г. фигурира мажоритарния елемент (Глава XIV чл. 86 "Обикновенното Народно Събрание се съставя отъ представителье, избрани направо отъ народа, по единъ представитель на десетъ хиляди души отъ двата пола"). По време на мандата на Демократическата партия с министър-председател Александър Малинов започват действия за въвеждане на пропорционалната система, по подобие на изборния закон за общините и окръзите - система, която днешното българско общество припознава.
Мажоритарният принцип е силно разпространен сред западните демокрации. Този принцип опростява представителството в двуполюсния модел и подчертава децентрализираната административна структура. Обикновено е налице и двукамарен парламент, чиито членове се "опресняват" на период по-кратък от пълния мандат от 5 или 6 години. При тези различия с нашата политическа система възниква и въпроса дали мажоритарното начало е приложимо в България.
Стандартният аргумент е, че чрез въвеждането на мажоритарен избор се засилва политическата отговорност на избраните кандидати, които не могат просто да се скрият зад партията си при провал. Избраният мажоритарно народен представител логично би работил по-усърдно за интересите на избирателите от своя район с цел да осигури своето преизбиране. Той би станал по-разпознаваем като мандатоносител и съответно, по-лесно наблюдаем и контролируем от своите избиратели.
Политическият спектър в България обаче е силно раздробен. Седем партии бяха избрани по силата на националния вот да влязат в Народното Събрание. С течение на времето се обособиха и други фракции, които още повече разтеглиха мирогледа на избирателя. Въвеждането на дори и частичен мажоритарен избор ще ощети малките партии и ще ни доближи до политическия модел в континентална Европа. Това би означавало коалиции от по-здравословен предизборен тип, но и сближаване на политически позиции и притъпяване на иновативни идеи във време, когато жадно се нуждаем от политическа воля за реформи. Вместо разваляне на статуквото, то по-скоро би се запазило.
Разликите в процента гласували по райони в рамките на 10%, 15% (на което ставаме често свидетели) подменя до някаква степен вота на населението и ощетява или привилегирова определени кандидати и партии. В страни с две силно изразени основни партии такъв развой на гласуването не би бил фатален. Преференциалната система, от друга страна, при много по-нисък праг от 15% като този на изборите за евродепутати предлага от една страна известна сигурност за партиите и от друга - възможност за контрол от страна на избирателите над народните представители. Постигат се две основни нива на конкуренция - между самите партии и между кандидатите в партийните листи. Мажоритарният момент може да изчака до по-голямата децентрализация на районите, което ще позволи и реален баланс между отговорности на избрания и очаквания на избиращите, т.е. сегашното му въвеждане едва ли ще осигури стабилност на политическия модел. Вярваме, че фейлетонът на Щастливеца е добра отправна точка за действията, които законодателите трябва да предприемат в краткосрочен план, за да спомогнат за коректно провеждане на избирателния процес. Иначе както Алеко услужливо ни припомня, оставаме в миналото.
[i] Алеко Константинов "Избирателен закон"
