PressCenters.com

На 1 юли се навършват 11 години от въвеждането на валутния борд, който представлява една от най-успешните реформи в България след демократичните промени. Този паричен режим е един от ключовите фактори за икономическия подем, като поставя края на безконтролното печатане на пари и осигурява стабилност на лева и възвръщане на доверието в него.

Високият и устойчив стопански растеж е пряко свързан с наличието на лична свобода и отговорност за всички икономически активни лица. Основните елементи на свободата са защитата на живота и здравето на хората от посегателства, доброволната и безпрепятствена размяна, добре дефинираното право на собственост, върховенството на закона, ниските данъци, свободното движение на хора, капитали, стоки и услуги и, разбира се, стабилните пари. Някои от проведените реформи след 1997 г. допринесоха за разширяване на стопанската свобода, създадоха предпоставки за индивидуална инициатива и ускорено развитие. Най-голям напредък се реализира в областта на парите поради използването на валутния борд.

Валутният борд е въведен след остра финансова криза, която започва в началото на 90-те години на миналия век и достига своя пик в края на 1996 и началото на 1997 г. Симптомите на кризата са следните: официалните валутни резерви на държавата спадат повече от два пъти и обменният курс спрямо американския долар бързо се обезценява. Инвестициите се свиват с повече от 25%, а брутният вътрешен продукт спада с 3.5% в реално изражение през второто тримесечие на 1996 г. и с почти 10% за цялата година. Необслужваните кредити достигат 59% от общия размер, депозитите в банките намаляват и в крайна сметка 14 банки, управляващи повече от ¼ от общите активи в банковата система, фалират.

В началото на началото на 1997 г. кризата се задълбочава, като месечната инфлация достига 242.4% през февруари. Външната търговия се свива с над 15%, а държавните предприятия продължават да трупат загуби. Българската народна банка се опитва да поддържа валутния курс чрез интервенции, като едновременно с това се печатат пари за финансиране на търговските банки и на бюджетния дефицит. Левът се обезценява драстично и от 70 лева за долар в началото на 1996 г. и 487 лева в средата на 1996 г., курсът достига 3000 лева за щатски долар в пика на кризата. В резултат от това реалните доходи рязко спадат - пенсиите са 2 долара, а някои заплати - 3 долара. Левът се използва за размяна във все по-малка степен, дори в ежедневните разплащания по магазините се използват щатски долари и германски марки.

През периода 1991-1997 г. БНБ провежда парична политика без ясни принципи. Липсват количествено определени цели или поставените такива не се изпълняват, а цялостната политика е силно зависима от целите на правителствата за извършване на по-високи разходи и изкуствено поддържане на държавните предприятия. След въвеждането на валутния борд се налага строга финансова дисциплина най-вече в публичния, но и в частния сектор. Търговските банки не могат да разчитат на рефинансиране от централната банка, освен в твърде ограничени случаи, а отпускането на кредити за правителството е напълно забранено.

Българският лев е фиксиран към еврото, като БНБ е задължена да поддържа минимум 100% покритие на паричната база (включително и фискалния резерв при управление "Емисионно", което изпълнява ролята на валутен борд) с деноминирани в евро активи. Пълното покритие на паричната база и задължението на БНБ да обменя левове срещу евро при поискване осигуряват конвертируемостта на местната валута и повишават стабилността й. По този начин паричната емисия е подчинена изцяло на пазарното търсене, а БНБ не може дискреционно да повиши паричното предлагане.

Бордът означава и бюджетна дисциплина, тъй като правителствата не могат да разчитат, че разходите им ще бъдат покрити чрез парична емисия. Поради това след 1997 г. се поддържат близки до балансираните бюджети, като през периода се постига положително бюджетно салдо от 1.2% от БВП.

Според данни на Националния статистически институт инфлацията от юли 1990 г. до юни 1997 г. (период от 7 години) е 161 421.4%, докато инфлацията от въвеждането на валутния борд (юли 1997 г.) до май 2008 г. (почти 11 години) - е 115.7%. Тоест средният темп на инфлация преди въвеждането на борда е над 210% годишно, докато след това е 7.3% или разликата е почти 29 пъти. Следователно левът запазва относителна стабилност, изразена както в стоки и услуги, така и спрямо останалите валути. Той изпълнява функцията си на разменно средство и намалява несигурността в икономиката, като се редуцират разходите за предпазване от резки промени в ценовото равнище. По този начин ресурсите се разпределят по-ефективно, инвестициите се увеличават, натрупва се капитал и се ускорява стопанският растеж.

Валутният борд е основна причина и за рязкото спадане на лихвените проценти по кредитите и за възвръщането на доверието в лева, като депозитите в левове увеличават дела си. Освен това се натрупва значителен валутен резерв, като според данни на БНБ, активите в баланса на управление „Емисионно" надминават 13 милиарда евро, а нетната стойност на валутния борд е почти 1.2 млрд. евро.

Резултатите от въвеждането на валутния борд и от останалите пропазарни реформи са несъмнено положителни. При тази ситуация възниква въпросът: след като досега са налице нетни ползи, дали това се отнася и за бъдещето. Възможно ли ще бъде изпълнението на критерия от Маастрихт за инфлацията, който се явява една от основните пречки пред приемането на еврото като законно платежно средство в страната? При сегашния висок темп на инфлация това изглежда трудно постижимо. Следването на тежката процедура е единствена формална възможност, но тя ще представлява ненужно забавяне и може да наложи административен контрол върху цените, както се случва в други страни, наскоро приели еврото.

В такъв случай може би е добре да се помисли за алтернативен вариант - да се позволи на еврото да циркулира и да се използва свободно в българската икономика заедно с лева. Това ще означава запазване на валутния борд и на настоящия валутен курс спрямо еврото.

Всяка промяна на паричния режим към момента трудно може да се обоснове и е твърде вероятно да доведе до дестабилизация и значително преразпределение на доходите в икономиката. Тя би била от полза за малки герупи от обществото за сметка на всички останали. По тази причина валутният борд все още представлява най-добрия паричен режим за България.

Таблица: Българската икономика преди и след въвеждането на валутния борд

Източник: Национален статистически институт, Българска народна банка, Министерство на финансите и собствени изчисления

* Статията е публикувана за първи път със съкращения във вестник „Дневник" от 1 юли 2008 г.