Наскоро беше публикуван годишният доклад на Агенцията по обществени поръчки за 2007 година. Както обикновено включена е информация за повишаване квалификацията на служителите в агенцията, организация и участие в редица национални и международни събития, както и обобщени данни за системата на обществените поръчки, т.е. аналитичен материал почти отсъства. Ако не считаме краткото изявление, че борбата с корупцията трябва да се засили, изводи по отношение наличието на корупционни практики[1] в системата и още по-важно, за причините, поради които те са толкова разпространени полу-легални не са направени. Доказателство за пасивния характер на доклада е заключението, че "въпреки утвърденото разбиране, че процедурите за възлагане на обществени поръчки се манипулират широко, данните от контролната дейност показват, че най-често възложителите допускат основно технически грешки". Много наивно е обаче да се мисли, че корупционни проблеми няма, всички външни за системата изследвания грешат и достигнатата ефективност, прозрачност и прилагане на недискриминационни практики са на високо ниво.
Една от причините, поради която считам, че обществените поръчки са от централно значение за формирането на корупционни практики като цяло е значимостта на паричните потоци, които преминават през системата. През 2006 година това са 8,5%[2] от БВП, а за 2007 стойността надминава дори и предварителните прогнози от максимум 10% от БВП, съответно приблизително 10,2% с левова равностойност от около 5,6 млрд. лв. Чистата загуба за икономиката по линия на нерегламентираните плащания, което представлява и долната граница на тази загуба, според някои изследвания възлиза на между 7% и 10% от общата стойност на сключените контракти или за 2007 година това са между 400 и 580 милиона лева. Минимум това може да се приеме, че са и негативите, които се поемат от данъкоплатците като в сметката не са включени пропуснатите ползи от конкурентните, но неизбрани компании, както и преките им разходи, свързани с участието в процедури за възлагане на ОП. Или с други думи, голяма част от произведения продукт всяка година се разпределя на непазарен принцип, с всички произтичащи от това негативи за икономиката. Като допълнение може да се отбележи, че очакванията са за по-нататъшно бързо нарастване размера на средства, които ще минават през системата предвид разрастването на икономиката и преразпределението през държавата, за което очевидно не се стига политическа воля да бъде намалено, както и поради стартирането на процеса, свързан с възлагане на обществени поръчки, които ще се финансират със средства от Структурните фондове на ЕС.
Какво се обикновено се пропуска, когато се говори за корупция в България?
За повечето хора борбата с корупция означава ефективно наказание за онези, които приемат или дават подкупи, което разбира се е вярно. Не по-малко значение, обаче, трябва да се отдава и на институционалната среда, в която се заражда корупцията като в известен смисъл това има много по-голямо значение. Ако съвкупността от определени условия и норми не създават предпоставки или не улесняват зараждането на корупция, проблем, за който трябва да се търси решение в последствие, просто не би имало. Както и в много други случаи, превенцията е ако не по-важна, то поне също толкова значима, колкото и борбата с последствията. В този смисъл това, което обикновено се прави в България - инжектиране на допълнителен административен и институционален капацитет и създаване на повече контролни правила - трудно би могло да реши някакъв проблем (а в много случаи може и да го задълбочи), докато онези правила, които обуславят възникването на проблема, все още съществуват. Предлагам на вниманието на читателя няколко примера под формата на препоръки, които акцентират и изясняват част от несъвършенствата на системата на обществени поръчки към момента (допълнителни обяснения отсъстват, тъй като много лесно може да се забележи защо точно тези правила подпомагат възникването на корупция):
- 1. Ревизия на предвидените към момента процедури за възлагане на ОП с цел премахването на онези, които предполагат непрозрачно договаряне, предрешен избор на изпълнител и лично облагодетелстване под формата на административна или политическа корупция. Поетапно преминаване към прилагането единствено на най-добрата практика в лицето на откритата процедура;
- 2. Разширяване обхвата на ОП и включване на допълнителни дейности, финансирани с публичен ресурс, които по своята същност следва да се извършват чрез провеждане на процедура за ОП, но в момента са извън системата;
- 3. Ревизиране на списъка с обстоятелства и частни случаи, които към момента предполагат заобикаляне на системата на ОП;
- 4. Намаляване на праговете, под които процедура за ОП може да се възлага по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, предвид възможността за непрозрачно и дискреционно договаряне и избор на изпълнител;
- 5. Премахване на критерия за класираща оценка "икономически най-изгодна оферта", като единствен такъв трябва да остане критерия "най-ниска цена". По отношение на осъществяваните покупки с публичен ресурс трябва да се следва принципа на минималната необходимост;
- 6. Стесняване на обхвата на търговската тайна и публикуване в регистъра на обществените поръчки (РОП) на сключените договори в оригиналния им вариант и всички прилежащи към тях документи, имащи отношение към процеса и вземането на решение за избор на изпълнител;
- 7. Публикуване в РОП на всички документи и анализи (формули, тегла, обосновки), изготвени от възложителя въз основа, на които в взето решението за избор на изпълнител.
[1] Според редица национални и международни изследвания, системата на обществени поръчки в България е сферата с най-висок корупционен риск.
[2] Договорът за изграждане и въвеждане в експлоатация на АЕЦ "Белене" е изключен, тъй като според отчетните правила на Агенцията по обществени поръчки цялата сума се зачислява за съответната година (2006), докато изпълнението ще обхване 5-6 и повече години. Ако договорът бъде включен в калкулацията, то стойността нараства до 24,4% от БВП.
