Наскоро беше повдигнат въпросът дали е необходимо облагането чрез патент. Все още няма внесен подобен законопроект в Народното събрание (според наличната информация от страницата в интернет, която покрива законопроектите до 9 юни 2008 г.[1]), но е възможно това да се случи, тъй като е имало обсъждания в Комисията по бюджет и финанси[2] и в Министерството на финансите.
Патентният данък е предназначен за облагане на дейността на физическите лица, докато търговските и гражданските дружества се облагат с корпоративен, независимо от размера на годишния оборот. Общият годишен оборот не трябва да надвишава 50 000 лв. за облагане с този данък. Освен това за транспортните услуги той вече не се прилага. От началото на 2008 г. патентите вече са местен данък, като размерът им се определя от общините, а приходите са част от общинските бюджети.
Обхватът на патентното облагане е силно ограничен - то е насочено към облекчаване дейността на малките фирми, тъй като се намаляват счетоводните им разходи. Размерът на задължението се определя в зависимост от характера на дейността, разположението в границите на общината, броя на населението.
Идеята за промяна се обосновава с аргументите, че след въвеждането на 10% корпоративен данък и на 10% пропорционален данък върху личните доходи (15% за едноличните търговци) смисълът от подобно облагане се губи. Малките фирми са задължени да водят някаква форма на счетоводна отчетност заради плащането на осигуровки, което естествено поражда разходи за тях. Според противниците на патентите преминаването към друг вид облагане не би представлявало голям допълнителен разход за малките фирми. Трябва да се има предвид обаче, че административните разходи при тях представляват по-голям дял от оборота, тъй като не могат да се реализират икономии от мащаба и обхвата. По тази причина дори малки увеличения на тези разходи могат да повлияят силно негативно на ефективността и конкурентоспособността им.
Патентът има характер на регресивен данък - размерът му е предварително известен и не се изменя независимо от оборота. Тоест колкото по-висок е оборотът, толкова по-ниска става ефективната данъчна ставка. По този начин се стимулират търговците-физически лица да разширяват дейността си. Освен това възможността за укриване на данъци при патентите е по-малка.
Патентният данък има предимства по отношение на администрирането му, тъй като е предварително известен. Това означава, че и приходите за общината от него са относително лесни за прогнозиране. От друга страна премахването на патентите ще означава, че общините ще загубят приходи, които ще трябва да бъдат компенсирани. Тоест ако се премине към корпоративен и личен подоходен данък приходите първо ще бъдат събирани от Националната агенция по приходите и след това част от тях ще бъдат преразпределяни към общините чрез субсидии.
По-доброто решение в случая е да се даде възможност на фирмите сами да си избират начина на облагане в зависимост от преценката си за общите разходи за съобразяване. По този начин ще се намали изкривяването от данъчното облагане, ще се повиши склонността за плащане, особено при малките фирми, които по-трудно се контролират поради големия си брой. Така те по-бързо ще достигнат границата от 50 000 лв. оборот, което ще означава, че те повече няма да бъдат облагани с патентен данък.
[1] http://parliament.bg/?page=app&lng=bg&aid=4&action=execute
[2] http://www.martindimitrov.com/?p=335
