В четвъртък Ирландия гласува Лисабонския договор. Това е новата прекроена конституция на Европейския съюз, която обещава институционална ефективност и постоянен президентски пост, които ще олицетворяват единното лице на ЕС. Референдумът се наблюдава с голям интерес в цяла Европа. Въпросът, който вълнува повечето наблюдатели, е защо ‘келтският тигър' рискува да обърне гръб на Европа след декада на внушителен икономически растеж?
За да се осъществи, Лисабонският договор трябва да бъде одобрен от всички 27 страни-членки на ЕС. 26 от тях, измежду които е и България, одобриха новата конституция чрез законодателната или изпалнителната си власт. Едиствено Ирландия прибегна до най-демократичния процес за разглеждане на договора, а именно - национален референдум. Изборът на Ирландия бе подложен на световна критика, дипломатически натиск, активно лобиране, както и множество заплахи в случай на евентуалното възпрепятстване на процеса по ратифициране.
Въпросите, които си задават ирландците преди да решат дали да гласуват „за" или „против", са свързани не с някаквa политическа химера за устойчив икономически растеж на цяла Европа или други спорни тези на Лисабонския договор, а предимно с въпроса какво ще ни донесе този договор в светлината на икономическото развитие на страната?
Докато политическото бъдеще на 500 милионния ЕС е в ръцете на 4.2 милиона ирландци е важно да си припомним тайната на икономическото чудо, което впечатли Европа и света със смелите си промени на национално ниво. Например намаляване размера на правителството и държавната администрация, падането на излишни данъци и регулаторни схеми, намаляване на корпоративния данък, както и увеличаване на частната инициатива, свобода и продуктивна дейност.
Ирландия често е сочена за една от страните членки, която е извлякла най-голяма икономическа полза от своето членство в ЕС и от достъпа си до европейските пазари. Един от митовете, свързани с икономическото развитие на Ирландия, е, че ‘болният човек на Европа' е бил излекуван с щедрите фондове и субсидии на ЕС. Реално причините за ‘Ирландското чудо', което започва в началото на 1990, са комплексни, като най-голяма роля играят фактори, свързани с поддържането на свободна пазарна икономика: ниски корпоративни данъци, ниски заплати, чуждестранни инвестиции (предимно в сферата на компютърните технологии, фармацията и финансовите услуги), политическа стабилност, последователни инвестиции във висшето образование и адекватна бюджетна политика.
След 13-годишен период на икономическа стагнация поради високи данъци и завишени правителствени разходи правителството на Ирландия провежда драматични промени в своята фискална политика. През 1980 г. правителствените разходи надминават 50% от БВП, докато високите данъци наказват продуктивните и ефективни процеси. За периода 1987-1996 г. Ирландия намалява публичните си разходи от 52.3% до 37.7% от производството на страната. Намаленият корпоративен данък (между 10% и 12.5%) позволява рекордното повишаване на разполагаемия доход, потреблението и местното търсене. Драматичното намаляване на публичния дълг допринася за завишени правителствени разходи без излишно покачване на данъците. Нивото на безработицата също пада значително от 18% през 1980 до 3.5% в края на първия икономически бум през 2001 г.
Независимо от резултатите на референдума в Ирландия демократичният дефицит в ЕС остава на лице. В разширеното Европейско семейство Ирландия демонстрира, че отговорите на регионални и световни икономически проблеми продължават да се намират в правилното функциониране на националната свободна пазарна икономика, която за пореден път е печелившата формула. Трансформацията на Ирландия представлява едно от най-забележителните възстановявания на добре развита, но изоставаща икономика в модерно време.
В заключение може да се каже, че България би могла да извлече максимални ползи от начина на водене на политики от страна на хората, формиращи дневния ред в политическия живот на Ирландия. Докато демократичният избор е в най-голяма степен запазен и водената икономическа политика увеличава благосъстоянието на хората, то въпросът има ли нужда една страна от Лисабонския договор е отворен.
* Ренета Димитрова е стажант в ИПИ
