През последните дни данъците отново заеха централно място в медийното пространство. Изказаха се мнения за намаление на ДДС от 20% на 18%, за рязко намаление на ДДС за хляба, за по-ниски осигуровки и т.н. Хубавото е, че всички позиции бяха в посока на намаление на един или друг данък, тоест хората явно са започнали да осъзнават, че почти половината от това, което заработват или създават, в крайна сметка им бива отнемано в полза на „общото благо". Разбира се, беше изказано и едно мнение за увеличение на осигурителната тежест, но авторът звучеше толкова объркано, че предизвика повече усмивки, отколкото смислени коментари.
Очевидно е, че правителството преразпределя прекалено голяма част от богатството ни (над 40%), като само фактът, че генерираме рекордни излишъци е достатъчно красноречив. Оказва се, че колкото и да е разточително правителството ни, то не съумява да похарчи всичко, което ни е отнело. Това ни води и до основният въпрос: Добре, данъците трябва да бъдат по-ниски, но от къде да започнем?
Всъщност, ние вече започнахме и сега се радваме на 10% корпоративен и 10% подоходен данък. Тези ставки се харесват на хората, първо, защото са ниски, и, второ, защото са ... лесни - лесни за помнене, лесни за смятане, лесни за възприемане. Така че остават другите основни форми на облагане: косвените данъци (ДДС и акцизи) и осигуровките. При акцизите нещата са тясно обвързани с ЕС, като дори трябва да вървим в посока увеличението им, така че тях няма да ги коментираме. Разбира се, те могат да бъдат коментирани от правителството ни на европейско ниво, но засега явно предпочитаме предимно да слушаме и по-малко да даваме акъл на европейците.
Така остават единствено ДДС и осигуровките. При това говорим за намалението на ДДС за всички стоки и услуги (примерно до 18%), а не единствено за хляба, което би било крайно неразумна мярка. Подобна преференция не само би изкривила пазара, но ще повлияе негативно и на стимулите и очакванията в икономиката. Моментално ще последва натиск за по-ниско ДДС за всякакви стоки и услуги, тоест и други сектори да получат преференция или пък просто да се възползват от вече съществуващата. Казано по-просто, било то по отношение на ДДС или осигуровките, всяка промяна трябва да бъде в сила за всички, а не само за определени субекти или сектори.
Каква обаче е разликата между ДДС и осигуровките? В единия случай облагането е косвено (ДДС), тоест биваме облагани само тогава, когато потребяваме (примерно купуваме дадена стока). В другия случай облагането е пряко (осигуровки), тоест биваме облагани тогава, когато получаваме доходи. При втория вариант очевидно нямаме избор, докато при първия, ако свием потреблението си и спестим дадена част от дохода си, то ние няма да бъдем обложени за спестената част. Всъщност, облагането на доходите по принцип резултира в по-малко спестявания, по-малко иновации и по-нисък стандарт на живот в сравнение с алтернативата, при която спестяванията не се облагат. С други думи, облагането на труда създава склонност за потребление на момента, ощетявайки спестяванията и бъдещото потребление.
Не трябва да се забравя и че облагането на труда (осигуровки + подоходен данък) е много по-високо от това върху потреблението (тук не се включват тези стоки, върху които се налагат изключително високи акцизи). При приходите в бюджета нещата не стоят така, но това се обяснява от факта, че налозите върху потреблението се заплащат от всички, докато данъците върху труда само от работещите, тоест около 1/3 от населението. Така че, ако трябва да избираме между ДДС и осигуровки, то към момента определено трябва да обърнем по-сериозно внимание на осигурителната тежест.
Разбира се, моментното състояние в страната позволява намалението както на осигуровките, така и на ДДС. Въпреки това обаче, имайки предвид че правителствата рядко правят радикални промени в данъчната система, е далеч по-вероятно да станем свидетели да намалението само единия от двата налога. Според нас по-ниското облагане върху труда е най-голямото предизвикателство пред фискалната политика в България, следователно осигуровките трябва да бъдат приоритетни.
