В края на миналия месец Народното събрание прие изменения в Закона за социално подпомагане.
Най-после - светлина в тунела!!!
Промяната ще е в намаляване на ограничителния 18-месечен срок за непрекъснато получаване на социални помощи от безработните. Предвижда се срокът да стане една година като разпоредбата да влезе в сила от 1 юли тази година. Мотивите за тази промяна са напълно адекватни и дори предполагат един по-кратък срок за получаване на непрекъснатите помощи. Все пак няма спор, че това е едно добро начало и само можем да се надяваме, че срокът ще се съкрати още малко, за да се постигне оптималният вариант.
В този едногодишен период безработните ще могат да се ползват от възможностите, които им се предоставят в Националния план за действие по заетостта чрез дирекциите "Бюро по труда" за ограмотяване, квалификация, преквалификация и наемане на работа. Само не е ясно защо трябва да съществува План. Свидетели сме на действието на минали програми към Министерството на труда и социалната политика, които действително обучават и квалифицират определен брой хора, но не могат да обвържат тясно дейността си с пазара на труда. Общо взето резултатите са незадоволителни. Повече ограмотени хора, но все още с професия „безработен", за което получават и „полагащата" им се помощ. Разбира се, безработните следват необоримата логика, че е по-лесно така и са в това положение, защото могат и ги устройва.
С намаляването на срока за получаване на помощ ще се насърчи търсенето на работа и ще се съкрати броя на хората, разчитащи на социалните помощи. От друга страна, разходите за помощите и тяхното администриране ще са по-ниски и ще позволят инвестиции в продуктивни дейности. По-бързото намиране на работа на хората в трудоспособна възраст неминуемо ще се отрази на икономическия растеж с намаляването на безработицата. Същото се отнася и до дългосрочно безработните, които ще се върнат на пазара на труда.
Няма как да не се споменат и измамите със социалните помощи. Не са изключение случаите, при които работещите без трудов договор получават социални помощи в същото време и ще го правят толкова дълго, колкото могат. В случая намаляването на срока за получаване на помощи ще съкрати и този период.
В крайна сметка една година е достатъчно време за намиране на работа при добро желание. Това е личностна реализация. Ако човек е безработен една година или повече, той ще изостане професионално в динамично променящата икономическа среда, а ако за някои и този стимул не подейства, въпросът е дали трябва да могат да разчитат на държавата да ги издържа и до кога.
Все пак образованието е персонална инвестиция и отговорността за качеството на живот - на отделната личност, а не на държавата или в частност на министерството.
