След получаване на независимост някои държави преуспяват, а други се провалят. Как може да се обясни това?
В Зимбабве безработицата е 80%, а според Международния валутен фонд инфлацията е над 150 000%. От 1994 г. средната продължителност на живот на жените там е паднала от 57 на 34 години, а сред мъжете от 54 на 37 години. Всяка седмица около 3 500 жители умират от комбинирания ефект на СПИН, бедността и недохранването. Може би към половин милион са починалите след 2000 г., а около 3 млн. са избягалите към Южна Африка.
Колко различна, си помислих, е Зимбабве от Ботсвана, която е безопасна и просперираща. На какво се дължи тази голяма разлика между двете държави? Оказва се, че голяма част от разликата произтича от степента на икономическа свобода (според доклада за Икономическата свобода по света на канадския институт Фрейзър за 2007 г. степента на икономическа свобода на Ботсвана е равна по стойност с тази Белгия и Португалия).
Според Scott Beaulier, икономист в колежа Beloit, „вицепрезидентът на Ботсвана Серетсе Ян Кхама предприема пазарни политика на по-широк фронт. Неговото ново правителство обещава ниски и стабилни данъци на минните дружества, либерализация на търговията, повече лична свобода и ниски нива на облагане на пределните доходи, за да се намалят укриването на данъци и корупцията". Въпросът е защо Кхама избира свободния пазар и ограничаването на правителството, когато марксизмът властва в другите африкански държави. Мога само да предполагам, че лидер като Кхама е запознат с провала на африканският социализъм още от 1966 г., годината на независимостта на Ботсвана.
Отвореността на икономиката на Ботсвана дава добри резултати. Между 1966 и 2006 г. годишният комбиниран темп на растеж на БВП на човек от населението е 7,22% - по-висок от този на Китай (6,99%). БВП на глава от населението (коригирани за инфлацията и паритета на покупателната способност) е нараснал от $ 671 през 1966 до $ 10 813 през 2005 година.
БВП на човек от населението в Ботсвана и Зимбабве (в долари по години)
През 1980 г. Зимбабве придобива независимост от Британия. Изборите дават на Зимбабвийския африкански национален съюз (Zimbabwe African National Union - ZANU) на Робърт Мугабе парламентарно мнозинство, но Зимбабве има независима съдебна система и конституция, които защитават правата на малцинствата. По това време Зимбабве има една от най-големите икономики на континента и изглежда е предопределена за успешна африканска история.
През следващите няколко години държавните организирани групировки нахлуват в почти всички от 4 000-те бели собственици на земеделски стопанства. Някои от съпротивилите се земеделски производители са убити, а други вече бягат в чужбина. Новите собственици, обаче, показват ниска способност за земеделско производство. Скоро след това селскостопанският сектор се срива заедно с по-голямата част от данъчните приходи и резервите в чуждестранна валута. Следват секторите от икономиката, които обработват земеделските продукти, както и банковият сектор, при който фермите служат за обезпечение при бъдещо кредитиране. За да се изпълнят задълженията към местните и чуждите кредитори, правителството поръчва на Централната банка на Зимбабве (ЦБЗ) да отпечата повече пари, подтиквайки първата хиперинфлация през XXI век.
По време на посещението ми в Зимбабве през ноември 2007 г. на черния пазар обменния курс между щатския долар и зимбабвийския долар беше един до 1.3 милиона. До април 2008 г. този процент е нараства до долар за 200 милиона зимбабвийски долари. През ноември 2007 г. най-голямата банкнота е на стойност 200 000 зимбабвийски долари. През април 2008 г. ЦБЗ започва да отпечатва на банкноти на стойност 250 милиона зимбабвийски долари. Въпреки това, до този месец, официалният валутен курс остава един щатски долара за 30 000 зимбабвийски долари. Много членове на управляващия елит правят състояние чрез изкупуване чуждестранна валута от централната банка по официалните валутни курсове, а след това ги продават на черния пазар и прибират разликата.
Малкият ефект от ограбването на земеделските стопанства за няколко години се превръща в опустошителен и заличава 60 години икономическо развитие. Отговорът на Мугабе за западащата икономика е увеличаване на държавното покровителство и интензивността на грабежите.
През ноември 2007 г., едва два месеца след национализирането на стопанствата, прието от парламента на Зимбабве, Мугабе обявява намерението си за конфискуване на 25% от акциите на всички не-държавни минни компании. Не е изненада, че позицията на страната в индексите за свобода на икономиката рязко спада. В доклада на института Фрейзър за Икономическата свобода по света за 2007 г. Зимбабве е най-малко свободната икономика сред останалите 137 изследвани държави.
Във всеки случай Мугабе ще отстъпи един ден. Когато това стане, новият лидер на Зимбабве трябва да погледне през западната граница на Ботсвана. Той ще види, че свободата и просперитетът са възможни дори и в Африка.
* Преводът е на Зорница Манолова. Целият текст на статията е достъпен тук
** Мариан Тупи е политически анализатор в Center for Global Liberty and Prosperity към Cato Institute
