В края на миналата седмица управляващата коалиция обяви план за реформа на осигурителната система. Предвиждат се следните основни промени:
- Повишаване на пенсионните осигуровки в размер от 30% от осигурителния доход (в момента са 22%);
- Разпределението на пенсионната осигуровка става следното: държавата поема 12 пункта, работодателите - 10 пункта, работниците - 8 пункта (в момента разпределението е работодатели - 13.2 пункта, работници - 8.8 пункта);
- Увеличаване на осигурителните прагове;
- Преизчисляване на пенсиите спрямо осигурителния доход за 2007 г. за хората, пенсионирани преди 2000 г.;
- Индексиране с 10.35% на пенсиите по т. нар. швейцарско правило;
- Създаване на т. нар. Сребърен фонд;
- Повишаване на здравноосигурителната вноска до 8% (в момента е 6%);
- Демонополизация на здравната система и право на избор на здравен фонд;
- Намаляване на срока на социално подпомагане до 12 месеца.
Проблемите в пенсионната система са хронични и са резултат от самата й същност. Тя би трябвало да се основава на принципа на солидарност и да бъде разходопокривна - тоест в рамките на бюджетната година приходите от осигуровки, които плащат работещите лица в момента, се използват за изплащане на пенсиите на сегашните пенсионери. Практиката показва, че това не се получава. Приходите от осигурителни вноски не са достатъчни, за да покрият обещаните от правителството пенсии. Нещо повече - дефицитите на фонд „Пенсии" постоянно нарастват, като през 2008 г. се очаква да достигнат почти 1 968 млн. лв.[1]
С решението за повишаване на осигурителната вноска до 30% (тоест с 8 процентни пункта) правителството признава за съществуващите сериозни недостатъци на пенсионната система. Системите от този тип трудно биха могли да бъдат стабилни, особено при наличието на неблагоприятно демографско развитие, каквото се наблюдава в България (застаряване на населението, увеличаване на броя на хората в пенсионна възраст, емиграция на трудоспособни хора и т.н.). На практика системата не е дори разходопокривна. При такава ситуация отпусканата субсидия за покриване на дефицита придобива формата на участие на държавата като трета осигурителна страна. Ефективната ставка се понижава (от 22% на 18% от осигурителния доход), но законовата се увеличава до 30%. Съществува възможността обаче в един бъдещ момент държавата да се оттегли като трета страна, като увеличението се поеме от работодатели и работници. В същото време сегашните пенсии се преизчисляват и индексират и съответно нарастват обещанията за бъдещите пенсионери. Следователно е напълно възможно сегашното увеличение на ставката да бъде последвано от ново, тъй като ще са необходими допълнителни средства за покриване на нарастващите разходи.
Създаването на т.нар. Сребърен фонд се разглежда като средство за подобряване на устойчивостта на пенсионната система. Предвидено е в него да се събират 25% от преизпълнението на приходите в бюджета, 50% от приходите от приватизация и част от приходите от концесии, като се очаква до края на годината в него да се натрупат около 800 млн. лв. Все още не е готов дори законопроектът за фонда, което означава, че в крайна сметка събраните средства биха могли да се използват за изпълнението на други цели.
Като цяло планираните промени не обхващат един особено важен елемент на пенсионната реформа, който би трябвало да бъде задължителен в случая. Става въпрос за нарастването на вноската във втория стълб (допълнителното задължително осигуряване), която трябва да бъде увеличена. Именно осигуряването чрез индивидуални сметки, в които се събират средства за продължителен период от време, след това се инвестират и носят доход, позволява с относително малки по размер вноски да се натрупват суми, които да са достатъчни за поддържането на нормален жизнен стандарт след пенсионирането. Капиталовата система е тази, която би трябвало да бъде основна, докато ролята на държавното осигуряване трябва да се сведе до осигуряването на обективно неспособните да се грижат за себе си лица.
Все още липсва информация дали ще бъде увеличена вноската във втория стълб, което може да се тълкува като липса на такова намерение. Тоест фактическата пенсионна реформа ще се забави, като се разчита на действия с краткосрочен характер, които не представляват решение на проблема.
Промените в здравното осигуряване също не са еднозначни. И тук се предвижда увеличаване на вноската, което се разглежда като средство за подобряване на състоянието на здравеопазването в страната. Демонополизацията е безспорно позитивна мярка, но фактическото й изпълнение вероятно ще се отложи за 2010 г., която е след изтичането на мандата на управляващата коалиция. Освен това е възможно регулирането на алтернативните здравни каси да наложи големи бариери за навлизане на този пазар, които да ограничат конкуренцията между участниците, а оттам и ползите от либерализирането му.
Ефектът от промените в пенсионните и здравните осигуровки е понижаване на тежестта с 2 процентни пункта, което представлява допълнителен стимул за данъкоплатците. Общата ставка ще достигне около 31.5% от осигурителния доход, нарастването на когото ще компенсира това намаление и отново няма да се постигне желаното деклариране на действителните доходи. Осигуровките ще продължат да са данъкът с най-висока ставка, облагането на труда ще е високо, а разликата между разходите за труд на работодателите и нетните заплати ще останат големи. Като цяло промените са насочени най-вече към здравната система, която ще получи значителни по размер средства (около 1 млрд. лв.), но подобрението ще се получи, когато влязат в сила всички останали мерки, свързани с насърчаване на конкуренцията, възможност за индивидуален избор, наличие на пазарни отношения и оттам по-висока ефективност на разходите и по-добро качество на здравните услуги.
[1] Според Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
