През изминалата седмица стана ясно, че „Български пощи" ЕАД бяха глобени от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с 50 хил. лв. за злоупотреба с господстващо положение.
След анализа на КЗК заключението е, че формираната цена на услугата разпространение на печат (абонаменти, консигнация и свободна продажба) не е определена въз основа на пазарно-ориентирани критерии и е необосновано ниска.
В Закона за пощенските услуги (ЗПУ) изрично е казано, че само цените на универсалните пощенски услуги (УПУ) трябва да се формират на базата на разходопокривен принцип, тоест услугата разпространение на печатни издания не се включва в т.нар. универсална пощенска услуга и поради това цената й не трябва да бъде разходопокривана. Въпреки това нормалната икономическа логика твърди, че една дейност трябва да носи икономическа печалба[1]. Парадоксалното е, че очевидно цените, по които БП ЕАД работи, са под разходите за издръжка на съответната услуга. В периода 2005-2007 г. историческият пощенски оператор е постигнал загуби от разпространението на печатни издания за абонати, съответно -9 919.7 хил. лева[2] за 2005 г. и -7 639.9 хил. лева за 2006 и за първото полугодие на 2007 г. -3 944.7 хил. лева. Тоест, става ясно, че цените на БП ЕАД са формирани с предварително планирана загуба, която естествено се финансира от припокриване на счетоводни записи и/или субсидиране на БП ЕАД от държавата.
В случая трябва да се отбележи, че самото субсидиране е законово оправдано по силата на чл.29 от ЗПУ. За да се постигне т.нар. социална цена на универсалната услуга, държавата отпуска субсидии, но на практика тя финансира и услуги извън т.нар УПУ, защото пощальоните разнасят всички пратки без значение дали е писмо, вестник, списание по абонамент или други. Това обстоятелство води до субсидиране и на всички останали дейности, чието ценообразуване дефинитивно (според закона) трябва да се извършва на базата на пазарните детерминанти - търсене и предлагане. При формиране на цена всяка една услуга се влияе от множество фактори, като: разходи за труд, разходи за съобразяване с регулации, данъци, лицензи и др. В този случай фирмите-конкуренти на БП ЕАД не могат да си позволят да провеждат ценова конкуренция, поради факта, че разходите им за предоставяне на този вид услуга надвишават цените на БП ЕАД. Осезателно по-ниските цени на историческия оператор са единствено възможни поради жизнено поддържащите финансови инжекции от страна на държавата и вътрешното крос-субсидиране на дейности в структурата на дружеството. Това е типична характеристика на държавна структура, която по определение не се интересува от икономическа печалба и ефективност на работа. В условията на пазарна конкуренция наличието на икономическа печалба на фирмите от даден отрасъл създава стимули за навлизане на нови производители в отрасъла. А обратното - при липса пазарните стимули се изкривяват или напълно изчезват, което от своя страна води до липса на конкуренция, липса на инвестиции, липса на иновации, а от друга страна всичко това е предпоставка за парализирането на цял един сектор в икономиката.
Може би светлината в тунела се вижда, защото преди няколко месеца Европейската комисия взе решение да либерализира напълно сектора на пощенските услуги от 1 януари 2009 г. И което е още по-важното България заяви своята готовност (институционална и законодателна) и воля (политическа) за отварянето на пазара от началото на 2009 г. Постигането на единен европейски пощенски пазар ще мине през премахване на монопола на държавните предприятия. Това означава, че за предоставянето на пощенски услуги ще могат да се конкурират на равни начала всички оператори, независимо от формата на собственост.
[1] Цената е по-висока от средните разходи
[2] Данните са взети от Р Е Ш Е Н И Е № 354 на КЗК от 08.05.2008
