Две неща се наблюдават в последната година от управлението на всяко българско правителство - започва да харчи усилено (ако има пари) и спира реформите (ако е правило такива), за да се фокусира върху предстоящите избори. Настоящото май няма да изневери на този модел на поведение и затова е добре да дадем няколко съвета.
Спрете предизборните харчове
Наличието на ужасно голям излишък започна вече да „изнервя" правителството и управляващата коалиция и се появяват идеи и предложение за харченето му. Ако погледнем какво правиха последните две правителства ще видим, че:
- в предизборната 2005 година бяха похарчени пари за т.н. демонстрационни проекти, чешмички и др. подобни; имаше допълнително трансфери към общините; започнаха да се раздават безплатно кифли и мляко на децата до четвърти клас и т.н.
- предизборната 2001 година беше характерна с допълнителни средства на общините, на БДЖ под натиск за стачка и т.н.
но и двете правителства не бяха преизбрани. За сметка на това, бяха стартирани нови програми, създадена беше допълнителна администрация, изискващи повече средства от бюджета, част от които потъваха в нечии джобове.
И все пак, излишък има и затова е най-добре той да бъде използван за продължаването на пенсионната реформа и стартирането на здравната.
Продължете с реформите
В книгата си „Ръководство за реформи", Джони Мункамар пише, че има няколко валидни за всяка страна принципи за извършване на реформи:
- Икономическият подем на една страна зависи най-вече от политиките, които се провеждат, а не толкова от географията, размерът и, културата или нещо друго. Както големи, така и малки страни правят реформи, стига да искат.
- Има много примери, изследвания и добри опити за успешни реформи. В повечето случаи те дори не трябва да се адаптират за местните особености, но е необходима воля и решителност на правителството.
- Положителните икономически и социални резултати от реформите най-често са поразителни и смайващи и надминават всякакви очаквания във времето. Заетостта и доходите нарастват, качеството на образованието и здравеопазването се повишава, намалява безработицата, бедността и социалната изолираност в обществото.
- Промяната най-често среща значителна съпротива от различни групи в обществото - малки групи със специални интереси, чиновниците, синдикатите и политическите опоненти на управляващите. Всяко правителство иска да има широка обществена подкрепа за трудните реформи, но докато я постигне идва време за следващите избори. Затова, ако трябва да се действа решително, да се обяснява, да се търсят добрите примери от света, но да не се изчаква.
- Правителствата, независимо дали са леви или десни, провеждат успешни реформи. Осъзнавайки необходимостта от промени и какво трябва да се направи е по-скоро прагматизъм, а не принадлежност към определена политическа партия.
- Една голяма реформа, проведена от правителството, обикновено води и до други и по този начин допринася за реформаторски цикъл, който допринася за висок икономически растеж и ефекти за цялото общество, а не само за определена група. Либерализирането на търговията води до по-малко регулации на продуктовите пазари, а те от своя страна водят до освобождаване на пазара на труда.
- Реформите винаги имат опоненти и противници. Техните виждания и мнение обаче се променят с времето и винаги има начин управляващите да се справят с тях.
- Радикалните реформи може и да се правят най-лесно когато в страната има криза, но това не е необходимото и единствено условие. Много добри промени се случват и по време на икономически подем, като например намаление на данъците и защитата на труда.
Затова, абсолютно е необходимо да се продължи със здравната реформа в посока предоставяне на избор на хората между здравни фондове, пенсионната реформа - намаление на осигуровките и те да постъпват изцяло в частен фонд, премахване на ненужните регулации, намаление на администрацията. Всичко това фигурира в плана на настоящото правителство и то трябва да действа сега.
И може и да ви преизберат
Посочените наблюдения ясно показват, че българското правителство трябва да продължи и в последната си година от управлението с провеждането на значителни реформи. Противно на твърденията, че трудните промени в икономиката означават загуба на следващите избори има редица примери на реформаторски правителства с повече от един мандат. В страни като Ирландия, Австралия, Словакия, Естония, Дания, Великобритания, Нова Зеландия, САЩ, Латвия и Холандия управляващите партии са преизбрани заради провежданата твърда и реформаторска политика.
Настоящото правителство, ако е загрижено за преизбирането си и заради това отложи замислените промени, трябва да си зададе въпроса:
Какво ще стане на изборите през 2009 ако не прави нищо през последната година от властването си? Дали това пък ще гарантира преизбиране?!
