Световната финансова криза е предмет на множество коментари напоследък, тъй като се очаква тя се отразява във все по-голяма степен върху развитието на международните пазари. Очакваното забавяне на растежа на основните икономики като Съединените щати и Еврозоната се разпространява и върху останалата част от света по линия на търговията и движението на капитали. Засилващата се интеграция на българската икономика с европейските обаче я прави по-уязвима към неблагоприятните развития в тях и поражда въпроси относно ефектите от текущата конюнктура.
Важен проблем в случая е как възниква финансовата криза. Основен фактор за това е паричната политика на най-големите централни банки в света, която за продължителен период след 2000 г. е насочена към поддържане на ниски лихвени проценти. В Съединените щати основната лихва на Федералната резервна система спада до 1%, а в Еврозоната до 2%. Ниските лихвени проценти означават на практика по-бърз растеж на паричната маса. В такъв случай паричното предлагане надвишава търсенето на пари, което води до нарастване на цените. Нещо повече - цените на някои активи се повишават значително, като се образуват т.нар. балони.
Когато растежът в икономиката е породен от нарастването на спестяванията, тогава той е устойчив. При съвременните условия обаче това не винаги се случва. Паричната система, доминирана от централните банки, позволява емисията на пари, които не са покрити със стоки и услуги и на практика се появяват от нищото. Предприемачите получават погрешни сигнали вследствие от по-високите цени в някои сектори, които са резултат от допълнителната ликвидност в икономиката. Първоначалният ефект е подобен на този при увеличаване на спестяванията, но по-дългосрочните последствия са различни.
Инвестициите в икономиката зависят от търсенето и предлагането на заемни средства. Увеличаването на предлагането на заемни средства натиска лихвените проценти надолу и повишава инвестиционното кредитиране. Когато нарастват спестяванията, това означава, че хората са склонни да се откажат от текущото си потребление за сметка на бъдещото. Тоест в един последващ момент те ще търсят повече стоки и услуги, което трябва да бъде удовлетворено чрез по-голямо производство. Основен момент е, че по-високите спестявания водят до по-високи инвестиции, чрез които се увеличава производственият капацитет и икономиката расте.
Ефектът от паричната и кредитната експанзия е по-различен. Инжектирането на повече пари понижава лихвените проценти, инвестициите нарастват, но спестяванията фактически спадат поради по-ниската възвръщаемост. В такъв случай лихвеният процент се отклонява от т.нар. естествено равнище. По тази причина поддържането му може да се извършва единствено чрез по-нататъшно вливане на пари. Възниква несъответствие между спестявания и инвестиции и по тази причина временно се стимулира растеж, но той не е устойчив и неминуемо е следван от спад, тъй като инвестициите трябва да се приспособят към нивото на спестяванията.
Инвестициите обаче представляват многостепенен процес. Лихвеният процент управлява не само нивото на инвестиции, но и разпределението на ресурсите при инвестирането. Отделните инвестиции се отнасят по различен начин към потребителските стоки. Изследванията и развитието например са по-отдалечени във времето от производството на крайните потребителски стоки. Чувствителността към лихвения процент обаче нараства с отдалечаването във времето от крайното потребление.
При понижение на лихвите се стимулират инвестициите в по-траен капитал, като по този начин се променя структурата на производство. Ако е резултат от паричната експанзия обаче, то не съотвества на предпочитанията на потребителите. Следователно полученият сигнал е погрешен при липсата на нарастване на спестяванията. Несъотвествието между производството и разпределението на средствата води до спад. Изкуствено поддържаният нисък лихвен процент се заменя с висок реален лихвен процент, тъй като ресурсите намаляват. Спадът води до ликвидация и преструктуриране на капитала, чрез които производствените дейности се привеждат в съответствие с предпочитанията на потребителите.
Идентифицирането на погрешното разпределение на ресурсите във времето трябва да са основата за определянето на подема и спада в икономиката. Фактически периодът, през който се натрупват погрешните инвестиционни решения, не би трябвало да се определя като подем, а последващото преструктуриране и ликвидация като спад. Вторият период на практика представлява корекция на изкривяванията на пазарите на труд и капитал. По време на изкуствения бум безработицата е ниска, но когато той приключи работниците биват освободени и заетостта се понижава.
Подобно развитие може да се очаква и в България. Макар че паричният режим в страната е максимално ориентиран към предпочитанията на потребителите, валутният борд все пак в основата си е изграден върху политиката на Европейската централна банка. Следователно когато ЕЦБ поддържа ниски основни лихви това се пренася и в България. Това допринася за бърз растеж на паричната маса и на кредитирането, повишава се инфлацията, работните заплати растат бързо, дефицитът по текущата сметка рязко се увеличава. Това са симптоми, че паричното предлагане надвишава търсенето на пари, което поражда описаните по-горе ефекти.
Следователно може да се очакват и всички негативни последствия от изкуствения бум. Стопанският растеж вероятно ще се забави поради ликвидирането на непродуктивните инвестиции, което ще доведе и до по-ниска инвестиционна активност. Заетостта ще се понижи и ще се създават по-малко нови работни места. Възможно е да възникнат ликвидни затруднения за някои търговски банки, което ще повлияе и върху склонността им да отпускат кредити. Лихвените проценти ще продължат да се покачват, което ще увеличи разходите за обслужване на кредитите.
Последствията за държавния бюджет също ще са негативни. От една страна ще се засили натискът за по-високи социални разходи, а от друга страна е възможно приходите да се понижат поради по-ниската икономическа активност. Един от факторите за това е забавянето на темпа на нарастване на вноса поради по-ниското търсене.
Като цяло перспективите пред икономиката на Еврозоната не са положителни. Това неминуемо влияе и върху България, като ще наложи преструктуриране на инвестициите. Спадът в цените на финансовите активи ще послужи като урок за инвеститорите, че трябва да преценяват добре своите действия. В случая е важно да се поеме отговорност за собствените постъпки и да не се разчита на държавата да компенсира допуснатите грешки. Това се отнася и за търговските банки, които трябва да бъдат особено предпазливи по отношение на управлението на възникващите рискове.
