През юни 1930 г. законът „Хаули-Смуут" (Smoot-Hawley Tariff Act) превръща кризата на фондовата борса в САЩ в най-известната депресия в икономическата литература - Голямата депресия. Въпросният акт увеличава тарифите и митата на над 20 000 вносни стоки до рекордни нива, което, разбира се, има катастрофални последици. Връщайки се в наши дни, когато световните финансови пазари са изправени пред нови трудности, можем с увереност да твърдим, че не сега е времето за възприемане на протекционистки политики.
Големият глад и протекционизма
Наскоро Международният валутен фонд и Световната банка се обединиха около твърдението, че покачването на цените на храните през последните години може да задълбочи бедността в страните с най-ниски доходи и стандарт на живот. В най-голяма степен негативният ефект щял да падне върху около 100 млн. души, които дори и в момента са попаднали в „капана на бедността". Както обикновено, споменатите организации намериха отговора на проблема, решавайки да налеят половин милиард долара в различни програми, чрез които да покрият недостига в съответните страни. Това съвсем не е изненадващо, като се има предвид, че чисто теоретичните концепции за „капана на бедността", използвани от МВФ и СБ, се градят на разбирането, че въпросният „капан" може да бъде избегнат единствено чрез наливането на допълнителен финансов ресурс отвън, тоест от чужд донор.
Подходът на международните организации едва ли ще се промени, но това, което ще окаже много по-голям ефект за изхода от или задълбочаването на кризата, безспорно са политиките, които ще бъдат възприети от различните правителства. Това, което се случва към момента, съвсем не е обнадеждаващо. Още в зародиша на задаващата се криза или просто по-осезателният скок на цените на хранителните продукти различни страни започнаха да спират експорта на определени стоки. Така например през 2006 г. Аржентина наложи забрана за експорт върху някои видове меса, като в последствие тази забрана се разпростря и върху пшеницата. Наскоро Китай, Виетнам и Египет наложиха ограничения върху количеството ориз, което ще изнасят. Индия преустанови износа на ориз, с изключение на високо качествения ориз „basmati", чиято минимална цена беше повишена неколкократно. Тайланд, която е най-големият износител на ориз, също обмисля да последва Индия, въпреки че тази година се очаква да повиши чувствително производството.
В началото на месеца, Русия удължи с 60 дни забраната за износ на пшеница. Китай също наложиха допълнителни ограничения върху износа на пшеница. Тези дни в Пакистан пък обявиха, че що се касае до пшеницата, то тази година няма да успеят да посрещнат нуждите си, като правителството взе решение да използва войници, за да защитава зърнохранилищата. Международни експерти коментираха красноречиво ситуацията - „В момента пазарите са неспокойни, което прави правителствата още по неспокойни" (Joachim von Braun, International Food Policy Research Institute).
Тези новини достатъчно ясно показват, че въпреки горчивия опит, много правителства продължават да провеждат протекционистки политики всеки път, когато се почувстват заплашени от дадена световна криза или пък се изправят пред недостиг на местния пазар.
Ползите от свободната търговия
Какво би се случило ако подобен протекционизъм бива избягван от правителствата и се даде път на свободната търговия. Изчисленията на разходите за обществото от налагането на протекционистични мерки по света (в това число влизат налагането на мита и квоти, както и субсидиите за селскостопанска продукция) показват, че те възлизат на 300 милиарда долара на година. Въпреки това, наскоро екип на проф. Алан Уинтърс (Alan Winters, Professor of Economics at the University of Sussex and CEPR Research Fellow) направи разчети, че въпросните разходи са далеч по-високи и се ранжират между 460 милиарда и 2 500 милиарда долара. Подобни изчисления ясно показват, че т.нар. „лошо икономическо мислене" води до огромни загуби за обществото и пречи на много хора да избегнат „капана на бедността", просто следвайки пътя на развитието и икономическия растеж.
Това обаче не е всичко. Търгуването на стоки е само част от свободната търговия, докато търгуването с „производствени фактори" (включително труд) също не трябва да бъде пренебрегвано. Скорошни изследвания ясно показват, че дори постигането на една умерена мобилност на труда може да доведе до огромни ползи. Например, едно увеличение на миграцията от развиващите се към развитите страни, което се равнява на допълнителни 3% работна сила в развитите страни, би довело до растеж на световния доход с поне 700 милиарда до 2025 г.
По-амбициозни изчисления и прогнози сочат, че установяването на напълно свободна търговия в световен мащаб би довело до ползи от порядъка на 11 трилиона долара до 2100 г., като поне ¾ от сумата се пада на развиващите се страни.
Това са само част от изследванията за ползите от свободната търговия в световен мащаб. Бедността и кризата с цените на хранителните продукти са по-скоро следствие от протекционистичните мерки на правителствата и едва ли могат да бъдат преборени с нови такива. Политиките, които се възприемат от много държави в момента, са много притеснителни и по-скоро биха задълбочили проблемите в развиващите се страни.
