Един от най-ярките умове на икономическия синтез на 20 век - Йозеф Шумпетър[1] се е занимавал с изследване на причините, водещи до растеж на една икономика, и най-вече причините, свързани с динамиката на развитие на предприемачеството. Шумпетър разглежда предприемача като креативен индивид, който намира „нови комбинации от (фактори) на производство", за да развие нови продукти/услуги и да създаде нови пазари и/или пазарни ниши. Във връзка с изследването на този феномен, Шумпетър разглежда и психологията на предприемача като икономически агент, който се оформя от изискванията към неговата специфична функция, а именно разкриване и реализиране на нови възможности. Тези възможности ги предоставя икономическата среда и на първо място - това са новите технически открития и изобретения.
За общоприет икономически мотив в условията свободен пазар се смята търсенето на печалба. Идеалният тип предприемач е движен не толкова от мечтата за по-голямо благосъстояние, колкото от индивидуалната мотивация за успех. Неговите мотиви също са егоистични по особен начин - в смисъл на решителност и безцеремонност, доколкото той е лишен от всякакви връзки и традиции. В същото време предприемачът е по особен начин рационален, доколкото отначало той е двигателят на иновациите, чрез които се създава това, което другите получават в готов вид.
По-точно Шумпетър твърди, че предприемачът е мотивиран от „мечтата да изгради собствено царство или династия....... (вдъхновен от) подбудата за водене на битка, за доказване на превъзходството си над останалите и в крайна сметка да победи просто заради самата победа".
Подкрепяни от историческия тласък на идеите на Шумпетър, в началото на 2008 г. няколко икономисти от Световната банка решават да изследват темата за това какви са фундаменталните предпоставки за развитието на предприемачеството в едно общество.
Икономистите използват данни от проведено мащабно проучване през 2006 в Бразилия, свързано с факторите, които обуславят развитието на духа и културата на предприемача. В анализа си изследователите използват различни подходи от социологически изследвания и интервюта, през статистическо извеждане и анализ на зависимости, до използване на методологическия инструментариум на когнитивната наука.
И така, първият въпрос е кои социални фактори са основна предпоставка за възможността индивидът да стане предприемач?
- Изследването показва, че най-голямо влияние пред избора дали да стене предприемач, или не, имат семейството и ценностите, които предава то на децата;
- На второ място, това е социалната среда, в която израства и се изгражда като индивид човекът. В тази връзка важна роля играят приятелите, интересите и възприятията им за заобикалящата ги действителност;
- Степента на обучението не показва съществена корелационна връзка с успехите на предприемача, като резултатите показват, че по-голямата част от успелите предприемачи са извън най-добрите 10% от завършилите определена образователна степен;
Предишният въпрос разглеждаше социалните фактори, които повлияват на избора да стане или не предприемач всеки един индивид. Вторият въпрос е свързан с това какви са основните (вътрешни и външни за индивида) предпоставки, които определят степента на успеха на предприемача?
- Готовността за поемане на риск при реализацията на различни проекти (вътрешни);
- Съобразителността, инициативността и реалната преценка на възможностите в конкретни ситуации (вътрешни);
- Институционалната среда и заобикалящите индивида обстоятелства - регулации, спазване на правата и правораздаване, свобода на действие и социална среда и др. (външни).
Ако приемем, че в една част от определящите променливи на развитието на предприемаческото начало основно влияние им социалното обкръжение и възприятието за живота и света, като специфична психологическа парадигма за всеки индивид, а то от друга страна има идентифицируеми измерими подходи за спомагането и улесняването на реализирането на идеите на предприемачите. Те (подходите) са свързани в най-голяма степен с адекватните политики на държавата, насочени към бизнеса:
- Гарантиране на правата на собственост и договорното начало;
- Свобода на избор и на действие;
- Ефективно действаща администрация - в полза и улеснение на бизнеса;
- Намаляване на данъчното бреме и повишаване качеството и ефективността на данъчното администриране
- Гъвкав пазар на труда;
- Минимални пречки пред стартиране на бизнес инициатива (примерно отпадане на изискването за минимален капитал и съкращаване на редица формални и технологични процеси при започване на бизнес);
- Намаляване на бариерите за влизане и излизане от отрасли, които са пряко зависими от държавата - различни нормативни и технически регулационни изисквания.
[1] От 1919 до 1920 г. Шумпетър е министър на финансите на Австрия. Професор в Рейнския университет в Бон и Харвардския университет.
